NO HATE – ЗАЕДНО В ЗАЩИТА НА МАЛЦИНСТВАТА И В ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ОТ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
Регионалният форум e проведен в рамките на проекта „NOHATEBG: Заeдно в защита на малцинствата и в противодействие на престъпленията от омраза\”.[1]
ГЮНАЙ ХЮСМЕН (областен управител – гр. Разград): Областна администрация – Разград винаги е подкрепяла инициативите на неправителствените организации и е съдействала за реализацията на техни проекти, тъй като партньорството на администрацията и гражданските организации води до ускоряване на социално-икономическото развитие на регионите ни. Приветствам представителите на сдружение „Амалипе” за смелостта и отговорната позиция да поставят на дневен ред актуалните теми за езика на омразата, дискриминацията и престъпленията, основани на омраза към етническите малцинства, мигрантите и социалните групи с определени различия. Радвам се, че темата е предизвикала интереса на представители на местни и регионални власти, неправителствен сектор и учебни заведения. Считам, че нашата област е образец за толерантност и добро съжителство на различните етноси.
Малцинствата в България Лесни за омраза. Между предразсъдъците и интеграцията
ИВАН ТОДОРОВ (Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“): „Не записваме деца от ромския етнос”! Това култово изречение от фейсбук-страницата на Девето основно училище „Пейо Яворов“ в Благоевград не е погрешно написано, нито е случайно хрумване на директора. То е диагноза за един от най-тежките проблеми пред обществото ни като цяло – образователната сегрегация! То е диагноза и за липсата на подходящи решения или по-скоро – на кураж за справянето с този проблем в цялата система.
Изречението „Не записваме деца от ромския етнос” в никакъв случай не е случайно хрумване. За да спре отписването на български деца (т.е. деца на етнически българи) от училището и постепенното му превръщане във „вторично-сегрегирано” „ромско” училище, директорът решава да не записва ромски ученици, нарушавайки член 12 от Закона за предучилищното и училищното образование, гарантиращ правото на всеки родител (вкл. на ромските родители) да избере училището на своето дете.
По-важното е, че замисълът е дълбоко погрешен: имаме проблем с българските родители, поради което спираме ромските деца. Логиката изисква в този случай да се работи с българските родители, за да не записват децата си в други училища,защото в това има и ромски ученици. Това е значително по-трудното, но е правилното решение – не е решение на сегрегацията решението да се ограничи правото на ромските родители да записват децата си в училище извън ромската махала. Впрочем, какъвто и да е контекстът, цитираното изречение е категорично неприемливо и дискриминационно. В същото време, отговорността за цялостната ситуация с концентрацията на ромски деца само в 3-4 училища няма как да е отговорност единствено на училищните директори. Овладяването на т.нар. „вторична сегрегация” може да стане преди всичко с активни действия от страна на общината и на държавата.
За съжаление, паралелно със спонтанната или целенасочената десегрегация на училищата в ромските квартали, днес върви и процес на „вторична сегрегация”: българските родители отписват децата си от етнически смесените училища, макар последните да са ситуирани в квартали с етнически българи. Така бързо се появиха училища, които са извън ромските махали, но в тях (особено в началните класове) се обучават преди всичко ромски ученици, а живеещите до училището българчета са записани в по-отдалечени училища, в които няма / почти няма роми.
Така в големите градове и дори в по-малките градчета днес има както „първично сегрегирани” „ромски” училища, така и „вторично сегрегирани” училища. В същите градове се създават и „етнически-чисти” български училища: нека ми бъде простен този ”термин”, но той отразява визията на някои директори, както и на много от родителите, записващи децата си в тях. По всякакви начини те отказват да запишат ромски деца, а „под сурдинка” това е част от стратегията им за привличане на „елитни” родители и ученици: „При нас няма цигани…”. Разбира се, съществуват и етнически-смесени училища, в които на един чин седят ромски и български деца. Но те са под заплахата да се превърнат във „вторично сегрегирани” или в „етнически-чисти” български училища.
Какъв е размерът на тази бедствена практика на дискриминация и нарушения на закона ?Най-точният отговор е „стряскащо сериозен”. Нашите наблюдения сочат, че вторично сегрегираните училища са многократно повече, отколкото преди 15 години. Неадекватни общински решения също засилват сегрегацията. Липсата на целенасочени общински стратегии ( не документ, а последователна политика) и действия за стопиране на вторичната сегрегация, на практика е съдействие за нейното развитие.
Моделът на Габрово за справяне с вторичната сегрегация.
От септември 2018 г. в Габрово няма „ромско” училище. В какво се състои подходът на община Габрово, кои са основните трудности при прилагането му и може ли да бъде пренесен и в други общини?
Възприетият подход за преодоляване на вече утвърдената вторична сегрегация включи закриване на сегрегираното училище. Възприетият подход за недопускане на вторична сегрегация продължава чрез интегриране на ромските ученици във всички други училища. Ключово е да не се определя приемащо училище, тъй като вероятността то също да се превърне във вторично-сегрегирано е много голяма. Също така е важно всички училища да приемат ромски ученици. Съпротивата от голяма част от педагогическата общност също трябва да бъде очаквана.С родителите от мнозинството трябва да се работи постоянно, за да се убедят, че записването на ромски деца няма да доведе до намаляване на качеството на образование. Освен това, записването на ромски деца във всички училища е предпоставка за намаляване на „отписването” на българчета.Нужен е и политически кураж и лидерство: решението да се спре вторичната сегрегация чрез записване на ромски деца във всички училища или чрез закриване на училище никога не е популярно. Нужен е кураж и силно лидерство.
Омраза в интернет Актове на расизъм и действия от ксенофобски подбуди. Как българското и международното законодателство третира езика на омразата?
ДЖЕЙЛЯН МУСТАФА ( Председател на Комисията за защита от дискриминация гр. Разград): Противното на толерантността е дискриминацията, явление, което се среща във всички общества, то не е чуждо и на най-развитите и стари демокрации в света.
Според дефиницията дискриминация е третирането на даден човек или група или възприемането му на базата на класа, категория, раса, етнос, религиозна принадлежност, сексуална ориентация или нещо друго вместо на базата на неговите лични качества. Според признака, по който биват дискриминирани хората, се назовават и различните видове дискриминация – религиозна, етническа, расова, полова, сексуална и т.н. Дискриминация има тогава, когато е налице официално или неофициално разделяне на хората в отделни групи по някакъв техен общ признак, при което им се дават или отнемат дадени права, задължения и възможности, според групата към която принадлежат.тя е преднамерено отношение към хората от различни групи по различен, неравноправен и нерационален начин. Разделянето на хората в групи по даден рационален признак не е дискриминация.
Най-общо дискриминацията се характеризира като несправедливо отношение към различния като непълноценен индивид, което не винаги е непременно преднамерено, а понякога е обусловено от подсъзнателните представи за добро и лошо, сформирани на база идеализиране на себеподобните и неприемане на различните. От гледна точка на жертвата дискриминацията е чувство на унижение и накърняване на човешкото достойнство, което жертвата счита, че не заслужава.
Изследователите на явлението сочат, че корените на дискриминацията са в социалните стереотипи и предразсъдъците. Стереотипът е еднозначен: той дели света на две категории – “познато” и “непознато”. Познатото става синоним на доброто, а непознатото – на лошото, и в ход влиза резултатът на това опростено познание за заобикалящите ни – предразсъдъкът, който е базирано на стереотипи, неаргументирано мнение на отрицателна или неблагоприятна оценка за хората от групата на другите – непознатите.
Предразсъдъкът, сформира нагласата и мотивира отношението към „своите” и „чуждите”, т.е поражда двойния стандарт: по един начин се отнасяш към „своите”, близките по определени характеристики до теб – те са твое подобие, затова ги харесваш и си солидарен с тях, а по друг начин се отнасяш с всички останали, които олицетворяват непознатото за теб или „лошото”. Отношението се пречупва през гледната точка и ценностната система на своята група, която в собствените представи е центърът и стандартът на всичко и всички други са оценявани от тази позиция. Тази тенденция да се използват стандартите на своята група за оценка на другите групи, разполага своята група на върха на йерархията, а другите групи се считат за нисшестоящи или непълноценни.
Стереотипът като понятие е въведено през 1922 година от американския журналист и социолог Уолтър Липман. В книгата си „Общественото мнение” той определя стереотипа като „опростена, предварително възприета представа“, непроизтичаща от личния опит на човека. Стереотипът има положителни функции като икономия на време и укрепване на традициите и навиците, но заедно с това, влияе силно върху възприемането на нови впечатления като налага върху тях съхраненото в паметта старо виждане за света. Липман разграничава четири аспекта на стереотипа: първо, стереотипът винаги е опростена представа за реалността; второ, хората \”получават\” стереотипите от други хора, от средствата за масова информация и т.н., а не ги формулират въз основа на личния си опит; трето, всички стереотипи са лъжливи в една или друга степен. Това произтича от факта, че стереотипът приписва на човека едни или други черти само на основата на принадлежността му към определена група; и четвърто, стереотипите са много устойчиви. Дори когато хората сами се убеждават, че стереотипът не съответства на действителността, те не са готови да се откажат от него, а предпочитат да твърдят, че изключенията потвърждават правилото.
Престъпления от омраза са прояви на дискриминация, в които дискриминацията се проявява и в най-тежката морално укорима и правно санкционирана форма – формата на престъпление. Престъпления от омраза се случват навсякъде по света и в последните години предизвикват тревогата на различни международни организации като: Организацията на обединените нации /ООН/, Върховният комисар на ООН за правата на човека, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, Комисарят по правата на човека за Съвета на Европа, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността /ЕКРН/.
Този род престъпления се оценяват от международната общност като такива с много широко унищожително въздействие, защото в сравнение с останалите престъпления те се извършват не просто спрямо конкретно лице или неговата собственост, а срещу цялата общност, към която жертвата принадлежи или или с която се свързва. Подбуждайки страх срещу или у някоя общност, този род престъпления водят до нарастване на чувството на несигурност. Като последица престъпленията от предразсъдъци са в състояние да възродят стари или да създадат нови предубеждения, предразсъдъци и негативен образ на „различните” и по този начин да породят недоверие и напрежение в обществото. Престъпленията от омраза са с особена тежест и опасност и като такива имат потенциал да застрашат сигурността и стабилността и между общностите и държавите.
Според работната дефиниция, приета в рамките на ОССЕ, като престъпление от омраза се квалифицира „всяко едно престъпление, включително посегателства срещу личността или собствеността, при които жертвата, сградата или обектът са избрани на основата на тяхната действителна или предполагаема връзка, принадлежност, причисляване, подкрепа или членуване в група, дефинирана като такава по следния начин – група , базирана на общи за нейните членове характеристики, действителни или предполагаеми такива, като раса, национален или етнически произход, цвят на кожата, религия, пол, възраст, ментално или психическо увреждане, сексуална ориентация или други подобни“.
Докато работната дефиниция на инциденти от омраза е по –широка и обхваща всяко едно манифестиране на нетолерантност по критериите за избор на жертви, посочени по-горе от по-леки нарушения до престъпления, независимо дали актът е обявен по националното законодателства за престъпление или не. Няма изискване групата да е малцинствена по определените характеристики, напротив жертви на такива престъпления или посегателства могат да бъдат и лица, имущество или обекти, свързани с група, която е мнозинство в обществото по тази характеристика.
Насилие по признак пол и сексуална ориентация. Ключови констатации и инициативи за справяне с недокладвани случаи на насилие от омраза. Регистриране на данни за престъпления от омраза
АНИ ГАНЕВА (ОДМВР – Разград): Инцидентите или престъпленията от омраза могат да бъдат ежедневие за много хора, особено ако принадлежат към маргинализирано малцинство. Стратегиите, които хората използват, за да не станат жертви на престъпления от омраза могат да включват промяна на ежедневието, външния вид, избягване на публични места и минимизиране на броя на социалните контакти и могат евентуално да доведат до социално изключване. Така страхът от престъпления от омраза може и да ограничи способността на потенциалните жертви да бъдат пълноценни членове на обществото.
Престъплението от омраза е акт на дискриминация – то е мотивирано от предубеждения и е насочено срещу някого заради неговата идентичност. Престъпленията от омраза са израз на враждебност спрямо цяла социална група. Въздействието на престъплението от омраза има несъразмерно влияние не само върху индивида, а върху цялата група, към която се предполага, че принадлежи той. Намерението, което лежи в основата на престъплението от омраза, е да сплаши и подчини както жертвата, така и цялата общност. Това са престъпления, чрез които се предава послание – че общността, на която жертвата е член, е различна и неприета.
Престъпленията от омраза са нападение срещу защитени характеристики или срещу вътрешно присъща част от това, което индивидът е, например увреждане, раса, религия или убеждение, сексуална ориентация или полова идентичност. Тези защитени характеристики варират в различните страни-членки на ЕС. Съвременните форми на расизъм, ксенофобия и други форми на нетърпимост и дискриминация са сложни и в подем, а това представлява сериозна заплаха за социалната спойка на съвременните общества. В Европа тези явления се превръщат във все по-сериозни социални и политически проблеми.
От няколко години ЕС се сблъсква с все по-упорити прояви на расизъм и ксенофобия и предприема действия за борба срещу тези тенденции. Престъпленията от омраза имат свойството да се увеличават: тъй като извършителите чувстват, че действат от името на своята общност, те се чувстват морално оправдани в действията си. Ако обществото не ги накаже ефективно и не се разграничи категорично от престъпленията от омраза, тези и други потенциални извършители се чувстват насърчени да продължават своите действия и така броят на престъпленията от омраза ще се увеличи.
Престъпленията от омраза имат и свойството да ескалират: Нарушителите, които започват с извършването на леки престъпления, ако не бъдат заловени и спрени, често преминават към все по-сериозни прояви, придружени с повече насилие. Следователно, дори леките нарушения, мотивирани от предубеденост са опасни и изискват твърда реакция.
Престъпленията от омраза имат свойството и да се разрастват спираловидно: ако жертвите и техните общности не се чувстват в безопасност и защитени от държавните власти, е много вероятно те да започнат на свой ред да отмъщават на членове на общността, която обвиняват за атаки срещу свои членове. Това може да доведе до по-нататъшни нападения, създавайки спирала на насилие, което води до сериозен социален разпад. В страни с история на етнически конфликти, това е особено изявено явление.
Има емоционални и психологически последствия за жертвите: Повечето жертви на насилие страдат в някаква степен от последващо въздействие след претърпения инцидент. Понякога има физическо нараняване. Понякога има промени в поведението. В случаите на насилие, мотивирано от омраза обаче има данни, които сочат ясно, че претърпяното социо- емоционално и психическо страдание може потенциално да бъде по-голямо.
Когато целта е да се води борба с расизма, ксенофобията и други форми на нетърпимост, е важно да се подходи с действия в две направления. Трябва да се вземат мерки не само да се предотвратят расизма, ксенофобията, дискриминацията и други форми на нетърпимост, но също и да се насърчават равните възможности, сътрудничеството, положителното взаимодействие и положителните нагласи между хората от различен произход във всяка общност.
Модели на противодействие на престъпления и прояви на антисемитизъм, ксенофобия, расизъм. Нетолерантност по религиозен признак
ЕРДЖАН МУСТАФА (представител на Националната мрежа на здравните медиатори): В региона религиозните общности са толерантни едни към, други, не е имало проблеми и не мисля, че ще има. Има както православни вярващи, така и мюсюлмани и католици. В община Разград няма напрежение между християни и мюсюлмани, заради толерантността между различните общности. Много са редки случаите, в които някой ще нападне, нагруби или ще дискриминира някой, само заради това, че е с различна религия. В доста села жителите са представители на различни етнически общности, заради което и всички се познават и се уважават, дори често се случва да си помагат един на друг. Не се проповядва и не се подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса или етническа принадлежност. Би могло да се каже, че сме модел за съжителство на различни вероизповедания в България.
Модели и степени на намеса на държавата в защита на малцинствата и противодействие на престъпленията от расизъм, ксенофобия и нетолерантност
Работна среща с представители на публичните институции в Разград
19 септември 2019 г.
САЛИМ ХЮСЕИМ АХМЕД: В община Кубрат нямаме проблеми с институциите, освен с Бърза помощ, където масово връщат пациенти. Сериожзнияат проблем за региона е обеслюдяването – хората да напускат общината и да отиват да работят в чужбина, взимат със себе си и децата си.
РУСИНКА ДИМИТРОВА (Дирекция бюро по труда – Разград): Преди време сме имали работодатели които не са искали да наемат роми. Област Разград има различни програми за социално подпомагане. В момента няма масова трудова дискриминация, има единични случаи. В момента голям процент от общността са включени в различни програми за временна заетост.
ДЖЕЙЛЯН МУСТАФА ( Комисия за защита от дискриминация – Разград): При нас няма наплив от жалби срещу дискриминационни прояви и престъпления. Най-вече хората подават жалби за трудова дискриминация. Поради големия процент етнически малцинства на територията на Разград съвместното съжителство е правило.Но има прояви на нетолерантност от страна на работодатели.
ЕРДЖАН МУСТАФА (Национална мрежа на здравните медиатори): На територията на Разград за 100 % от децата еосигурен достъп до здравеопацване – всички деца са ваксинирани и когато семействата нямат възможност да отидат в лекарския кабинет, ние водим при тях на място лекари, които да прегледат болните. Няма регистрирани заразни болести, дори и на местата с по-голяма концентрация на представители от малцинствата. Децата посещават редовно училища, снижен е делът на отпадащите на деца в ранна възраст, но все още се наблюдават ранни бракове. Увеличава се процентът на завършили средно образование и на тези, които са започнали висше образование.
АНИ ГАНЕВА ( ОДМВР Разград): Най-честите Впрестъпления в региона на Разград са престъпленията срещу собствеността – кражби, измами, престъпления за притежание и разпространение на наркотични вещества. Не сме регистрирали и докладвали случаи на престъпления от омраза.
Изготвил:
Атанас Атанасов
[1] Проектът е съфинансиран по програма „Права, равенство и гражданство“ на Европейския съюз (2014-2020). Изпълнява се от консорциум с водеща организация Български хелзинкски комитет (БХК) и партньори: Център за междуетнически диалог и толерантност – Амалипе и Сivil Rights Defenders (CRD) – Швеция, от 1 ноември 2018г. да 29 февруари 2020г.