NO HATE – ЗАЕДНО В ЗАЩИТА НА МАЛЦИНСТВАТА И В ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ОТ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
Регионалният форум e проведен в рамките на проекта „NOHATEBG: Заeдно в защита на малцинствата и в противодействие на престъпленията от омраза\”.[1]
Малцинствата в България Лесни за омраза. Между предразсъдъците и интеграцията
ИВАН ТОДОРОВ (Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“): Протестите в Габрово, от април 2019г., бяха класически пример за престъпление от омраза – започнаха с призиви за законност, но още първата вечер на 10 април 2019г. придобиха антиромска насоченост. Последваха погромите над ромски къщи и семейства – имаше вандализирани домове, две къщи на ул. „Батак“ изгоряха, потърсили спасение в гората семейства с малки деца, нахлуване в пет от къщите, изхвърляне на багаж, чупене на мебели, врати,прозорци…Децата от ромските семейства спряха да ходят на училище, родителите не ходеха на работа – от страх. Наложи се полицията да охранява колите за смет ,за да бъде почистен центъра на града…Общината,на свой ред, реши,че сега е моментът ,след като години наред не е търсила наем от някои ромски семейства, сега да го търси и да ги гони от жилищата. Беше очевиден опитът ситуацията да се използва за предизборни цели. Бях на протестите и успях да видя представители на различни парти на първите редици на протестиращите. Протестите в Габрово бяха силно политизирани.
90 % от ромите се изнесоха от града още на втория ден от протестите и дори охранителна полиция ги съветваше да направят това. Избягаха при роднини в Троян, Казанлък и Търново.
Ситуацията в Габрово се нормализира след две три седмици след протестите.
Да, погромите и палежите в Габрово бяха престъпления от омраза. До тях се стигна, по един формален повод, но реално те бяха резултат от много фактори, трупани и замитани под килима с години. Ключов фактор за етническия конфликт бе ескалацията, в последните години, на езика на омразата спрямо ромите и антиромските стереотипи и предразсъдъци в национален мащаб.
Мигрантската ситуация в България. Преодоляването на предразсъдъците и омразата спрямо бежанците в България. Към по-ефективна защита на правата и достъп до правосъдие за жертви на престъпления от предразсъдъци
ГЕРГАНА ЕНЧЕВА (Сдружение „ Гаврош“): Мигрантите и бежанците често напускат домовете си и поемат по пътя по един и същ начин, но мигрантите решават да напуснат своята страна по причини, които не са свързани с преследване. Те може да искат да учат в чужбина, да се съберат със семейството си или да намерят по-добри икономически перспективи. Мигрантът продължава да се ползва от защитата на собственото си правителство, дори когато е в чужбина. Бежанците бягат, за да спасят живота си или да запазят своята свобода.
Според ООН бежанецът е човек, който е напуснал своята страна поради страх от преследване заради раса, националност, принадлежност към конкретна социална група или политическо мнение. Бежанците не се ползват със защита от своята държава. Възможно е собственото им правителство да ги заплашва с преследване. Признаването за бежанец осигурява защита съгласно международните правни норми – сред основните документи за защита на правата на бежанците е Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. Сред мигриращите има и незаконни мигранти.Кой е незаконен имигрант? Незаконният имигрант често е някой, който пристига в дадена страна със законна виза, но остава след изтичане на срока на тази виза. Търсещите убежище хора могат да станат незаконни имигранти, ако искането им за бежански статут не бъде одобрено и те останат в страната домакин.
Какви са възможностите на бежанеца? Бежанците имат три възможности: репатриране в страната, откъдето са избягали, интегриране в страната домакин или преселване в друга страна.
Интеграцията в българското общество е единственото трайно решение за получилите международна закрила в страната ни, с оглед изпълнението на международните ангажименти на България по отношение на участието й в Общата система на ЕС за убежище (ОСЕСУ) и свързаните с това предизвикателства за българското общество, за социалната системи и трудовия пазар.
Процесът на интеграция е сложен и продължителен, има различни взаимосвързани законови, икономически, социални и културни измерения, като всички те са важни за постигане на успешно социално включване и независим живот на получилите закрила. Новата реалност изисква разработване, приемане и прилагане на нова съвременна гъвкава и ефективна българска национална стратегия за интеграция на чужденци, получили международна закрила, с конкретни политики и ресурсно осигуряване от всички централни и местни власти.
Интеграцията е двупосочен процес, включващ взаимно приспособяване и участие както от страна на получилите международна закрила, така и от страна на приемащото общество. Процесът на интеграция не може да се осъществи без ефективно партньорство между изпълнителната власт, органите за местно самоуправление, структурите на гражданското общество и частния сектор.
България не би могла да се справи с предизвикателствата без подкрепата на Европейския съюз (ЕС) и международните организации. Налага се да се намерят механизми за по-справедливо разпределение на натоварването и разпределянето на отговорността за получилите закрила между общините. В същото време трябва да се осигури открит междукултурен диалог, процес на отваряне на вратите към различните от страна на приемащото общество. Наложително е прилагане на програми и мерки, свързани с решаване на проблемите с адаптацията и интеграцията на лицата, получили бежански и хуманитарен статут.
Миграцията е и ще продължи да бъде глобален феномен. Когато е добре управлявана, тя може да донесе ползи не само за националните трудови пазари и икономическия растеж на ЕС, но и за имигрантите и държавите на произход. Многогодишните програми за развитие на пространството на свобода, сигурност и правосъдие са основен инструмент за стратегическо планиране на приоритетите, по които следва да се осъществява сътрудничеството в рамките на ЕС в областта на убежището, миграцията, контрола по външните граници, полицейското сътрудничество и обмена на информация, както и външните отношения на ЕС с други държави по въпросите на правосъдието и вътрешните работи.
Омраза в интернет Актове на расизъм и действия от ксенофобски подбуди. Как българското и международното законодателство третира езика на омразата?
ОРЛИН КИСЬОВ (регионален председател на Комисията за защита от дискриминация): Слово на омразата , враждебна реч или език на омразата – това са всички форми на изразяване, които разпространяват, подтикват, насърчават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм, хомофобия или други форми на омраза, основаващи се на нетолерантност, включително: нетолерантност, изразяваща се в агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност към малцинствата, преселниците и имигрантите.
За престъпления от омраза говорим тогава, когато дискриминацията се проявява в най-тежката морално укорима и правно санкционирана форма – формата на престъпление.
Според работната дефиниция, приета в рамките на ОССЕ, като престъпление от омраза се квалифицира „всяко едно престъпление, включително посегателства срещу личността или собствеността, при които жертвата, сградата или обектът са избрани на основата на тяхната действителна или предполагаема връзка, принадлежност, причисляване, подкрепа или членуване в група“. Групата е дефинирана като такава по следния начин: „ група, базирана на общи за нейните членове характеристики, действителни или предполагаеми такива, като раса, национален или етнически произход, цвят на кожата, религия, пол, възраст, ментално или психическо увреждане, сексуална ориентация или други подобни“.
Работната дефиниция на инциденти от омраза е по –широка и обхваща всяко едно манифестиране на нетолерантност по критериите за избор на жертви, посочени по-горе от по-леки нарушения до престъпления, независимо дали актът е обявен по националното законодателства за престъпление или не.
Няма изискване групата да е малцинствена по определените характеристики, напротив жертви на такива престъпления или посегателства могат да бъдат и лица, имущество или обекти, свързани с група, която е мнозинство в обществото по тази характеристика.
Дискриминацията не засяга само конкретната жертва, колкото и да е възможно да бъде обяснена с естественото устройство на човека, то в толкова по-голяма степен е опасна и вредна за съвременното общество като цяло в контекста на глобализация, в национален и международен аспект, защото е в състояние да подкопае демократичните ценности и принципи на достойнство, равноправие и взаимно уважение между хората, отричането на които в миналото е причинило световни войни с ужасяващи последици за мира и човечеството, включително за икономиките в световен мащаб.
Дискриминацията не само поставя в риск разбирателството, свободата, сигурността и мира, а потенциално може в мирно време да попречи на достигането на високо равнище на заетост и социална закрила, повишаването на жизнения стандарт и качество на живот, икономическа и социална интеграция и солидарност.
Затова днес дискриминацията е забранена по силата на редица международни конвенции, в първичното и вторично право на Европейския съюз, както и на национално ниво в Конституцията на Република България, Закона за защита от дискриминация, Наказателния кодекс и редица други закони.
Но за преодоляването на това явление не е достатъчна само забраната, дори и законова такава, необходимо е ефективното й приложение чрез интегриран подход, включващ превенцията и осъзнаването на социалните аспекти и корени на явлението, за да е възможно писаното право да бъде тълкувано и прилагано в практиката с оглед и в контекста на преследваните цели за кохезия в обществото.
Конституцията на Република България прогласява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, и че всички хора са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние ,чл.6 от Конституцията.
Насилие по признак пол и сексуална ориентация. Ключови констатации и инициативи за справяне с недокладвани случаи на насилие от омраза. Регистриране на данни за престъпления от омраза
АНГЕЛ РАДЕВ (OДМВР – Варна): Българският Наказателен кодекс третира престъпленията от омраза в Глава III: Престъпления против правата на гражданите, чл. 162-165.
Чл. 162 от НК налага санкции за подбуждане и пропагандиране на дискриминация, насилие и омраза въз основа на раса, националност или етническа принадлежност чрез реч, печат или други средства за масова информация. Параграф 2 от чл. 162 санкционира всякакви действия на насилие или увреждане на имуществото на някого, въз основа на раса, националност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения. Параграф 3 от чл. 162 също така криминализира онези, които създават или ръководят организации или групи, които извършват дейности, описани в параграфи 1 и 2. В параграф 4, от чл. 162 се криминализира членството в организации или групи, които подбуждат към омраза и престъпност, основана на омраза, но наказанието е по-леко в сравнение с това в параграф 3.
Чл. 163 криминализира участието в тълпи, които атакуват други групи от населението, въз основа на тяхната раса, националност или етническа принадлежност. Чл. 164-166 криминализират действията срещу религиозните свободи и действия, които подбуждат омраза въз основа на религията. Българският Наказателен кодекс не разглежда хомофобски, бифобични и трансфобични престъпления като престъпления от омраза и хомофобски, бифобични и трансфобични мотиви не са утежняващи обстоятелства, за разлика от мотивите, свързани с раса, етническа принадлежност или религия.
Поради тази причина няма официална информация за размерите на проблема с престъпленията от омраза спрямо ЛГБТИ, броят на престъпленията от омраза, извършени всяка година или относно това дали жертвите на ЛГБТИ ги докладват.
Модели на противодействие на престъпления и прояви на антисемитизъм, ксенофобия, расизъм. Нетолерантност по религиозен признак
ОЛЕГ КАЛДЕРОН (председател ОЕБ – „Шалом”): Антисемитизмът може да бъде определен като „враждебност към евреите като религиозна или малцинствена група, често придружена от социална, икономическа и политическа дискриминация“.
Антисемитизмът е широко разпространен в европейската история до наши дни. В края на 19 век еврейските общности в Русия редовно стават жертви на погроми, които организират систематични дискриминационни актове на насилие срещу еврейските общности от местното население, често с пасивното съгласие или активното участие на органите на реда, насърчавани от антисемитски политики на правителствата. Атаките срещу еврейските общности са били често срещани и в други европейски страни, включително Франция и Австрия.
Възходът на фашизма през първата половина на 20 век превърна антисемитизмът в част от расистките идеологии на власт. Това важи за фашистките режими и партии, които си сътрудничат пряко или косвено с германския нацистки режим по време на Холокоста, но той имаше влияние и в други общества и системи, които бяха повлияни от расистки идеологии. По време на Холокоста, извършен от нацистка Германия и нейните съюзници през Втората световна война, известна още като Shoah (еврейска дума, която означава запустяване), приблизително 6 милиона евреи са били систематично изтребвани, без друга причина, освен че са евреи.
С успеха на болшевишката революция погромите в Съветския съюз се прекратяват, но антисемитизмът продължава под различни форми, включително принудително разселване, конфискация на собственост и демонстрационни процеси. При комунистическите режими антисемитизмът често се прикрива зад официалните анти-ционистки политики. Днес антисемитизмът остава широко разпространен в Европа, дори ако в някои случаи за обществото е по-трудно да го идентифицира или да го признае.
През последните години еврейските гробища са осквернявани , евреите са редовни мишени на речта на омразата и понякога са физически нападани. Изследванията редовно показват продължаващите високи нива на антисемитизъм сред основните европейски общества, придружени от спорадични покачвания.
Както посочи Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ECRI), в Европа има тревожна тенденция – въпреки всички усилия, антисемитизмът продължава да бъде насърчаван, открито или по кодиран начин от някои политически партии и лидери, включително не само екстремистки партии, но също така и някои основни партии в управленията. В много случаи има толерантност или дори приемане на тези политически програми от определени слоеве от населението.
Модели и степени на намеса на държавата в защита на малцинствата и противодействие на престъпленията от расизъм, ксенофобия и нетолерантност
Работна среща с представители на публичните институции във Варна
18 септември 2019 г.
ОЛЕГ КАЛДЕРОН ( Председател ОЕБ – „Шалом” ): Смея да твърдя, че Варна е един от градовете, в които има най-малко прояви на антисемитъзъм. В исторически план Варна е град, в който винаги са се препитали най-различни етноси и са живели много добре заедно, затова и мисля, че Варна би могла да е пример за много други населени места.
Вече 10 години съм председател на тази организация и участвам във всички събирания тук в Областна управа и в Съвета по етническите въпроси.“
В тези обсъждания никога не са се включвали скритите лидери на ромската общност – скритите лидери липсват на тези събирания. Според мен трябва да се работи и със тези скрити лидери, чиито интереси се разминават с това, което е в интерес на общността. Колкото са по-необразовани масите, толкова по-лесно може да бъдат манипулирани и набутвани насам – натам. Аз бях възмутен, когато по телевизията направиха интервю със членовете на мешерето, моите уважения към тези хора, не ги познавам лично, но там имаше хора, които мислят, че решенията на мешерето са по-важни от законите на България. Те са извън законите на България, което е пълен абсурд. Това са хора състоятелни и нито един от тях не беше с минимална работна заплата и на всички тях, децата им учеха в чужбина. Значи те имат представа какво значи добро образование, демонстрират някакво самочувствие,но се поставят над закона.
Това няма как да се случи в еврейската общност, защото при нас е като завет, писано е, че трябва да бъдат уважавани законите в страната, в която живееш, дори някои прояви на антисемитизъм в миналия и по-миналия век са точно на основата на това, че някои еврейски общности са си позволили да не зачитат централната власт. Но да не влизам по-дълбоко в исторически факти.
Проблемите с ромите в България са трупвани във времето и в крайна сметка, мнозинството от тези хора са употребявани и политически, и икономически.
ИВАН ТОДОРОВ: Въпрос към ОДМВР – Варна: имате ли статистика за престъпността от омраза за региона на Варна?
СТОЙКА ЖЕКОВА (разследващ полицай към ОДМВР – Варна): По- скоро имаме регистрирани леки престъпления от вида на лека телесна повреда, поради расова дискриминация, но те са единични случи.
Нямаме системни престъпления от такъв вид.
ОРЛИН КИСЬОВ (регионален председател на Комисията за защита от дискриминация): За 5 години при нас са постъпили следните жалби: по етнически предразсъдъци – 2 жалби , като първата жалба беше на една дама, която е с турски произход. Вторият случай беше на едно младо момиче, тъкмо завършило гимназия, което дойде с твърдението, че е работило три месеца в един от моловете, без трудов договор, като не и е било заплатено, след което са я освободили без да й платят.
Изготвил:
Атанас Атанасов
[1] Проектът е съфинансиран по програма „Права, равенство и гражданство“ на Европейския съюз (2014-2020). Изпълнява се от консорциум с водеща организация Български хелзинкски комитет (БХК) и партньори: Център за междуетнически диалог и толерантност – Амалипе и Сivil Rights Defenders (CRD) – Швеция, от 1 ноември 2018г. да 29 февруари 2020г.