NO HATE – ЗАЕДНО В ЗАЩИТА НА МАЛЦИНСТВАТА И В ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ОТ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
Регионалният форум e проведен в рамките на проекта „NOHATEBG: Заeдно в защита на малцинствата и в противодействие на престъпленията от омраза\”.[1]
Малцинствата в България Лесни за омраза. Между предразсъдъците и интеграцията
ИВАН ТОДОРОВ (Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“): В началото искам да кажа няколко неща за ромската общност в Габрово. Ромската общност в Габрово е малобройна: и в абсолютни цифри, и като процент Габрово е един от градовете с най-малко роми. Деклариралите се като роми са 400 души, дори да приеме тези които са се регистрирали като турци,те отново стават към 500 души общо. Общността там е разнородна: част от ромите са християни, друга част мюсюлмани / милет. Ромите християни, говорят ромски, другите говорят на турски и нямат усещането че са от една група, общност. От българската история знаем, че българите християни и българите мюсюлмани има общ език, между българите и помаците, но и до ден днешен българите християни смятат помаците за отделна група, смятат ги като турци. Между отделните групи съществува напрежение и не се възприемат като една общност и в случая с конфликта това беше допълнително изострено, защото тези младежи които извършиха побоя бяха от милет. Когато обаче започна протестът първите къщи които бяха нападнати, бяха на роми християни и те определено нямаха нищо общо с нападателите.
Друга характерна особеност за ромите в Габрово е, че са ниско образовани: едва през последните години част от ромите завършват средно образование и има един студент. По-образованите роми се определят като българи и се асимилират, спират да казват че са роми и казват че са Българи. Друго особено нещо не съществува ромска махала или гето: ромите живеят разпръснати сред българското население на Габрово – почти никаква безработица: повечето роми работят в чистотата или при частни предприемачи. Тоест профилът на общността не е на бедни и маргинализирани.
Налице е битова престъпност и част от мъжете са с присъди. Проблем е спазването на обществения ред, особено спрямо големия шум и чистотата. Част от семействата са многодетни, ранните бракове са често срещани. Част от семействата разчитат на социални помощи и това е много видимо особено при тези които имат много деца. Много семейства живеят в общински жилища без да плащат наем от години, въпреки че реално имат финансова възможност да наемат или дори закупят собствени жилища. Когато възникна конфликтът се оказа, че част от семействата дължат към 10 000 лв. наем. При 40 лв. месечен наем представете си колко години не са си ги плащали. Общинските жилища бяха неуютни и неприветливи!
Няколко неща за мнозинството и средата в която живее общността. Предразсъдъците се отнасят за цяла група и далеч не всички Габровчани отговарят на тези характеристики. Налице са силни стереотипи и предразсъдъци спрямо ромите в Габрово. Няколко примера: изтеглянето на български деца от трето Основно училище “Цанко Дюстабанов” го превърна във вторично сегрегирано, като в него останаха само ромски деца. Решението на община Габрово да закрие сегрегирано училище и да разпръсне децата във всички Габровски училища срещна първоначално сериозна съпротива сред родителите, сред повечето от педагозите и доведе до подписка срещу решението. Ставали сме свидетели директорка казва на майката на едно от децата: Децата тук трябва да идват чисти, тук не се краде, и тя майката доста се обиди от това защото нейните деца винаги са били чисти и никога не са крали. Една директорка казваше: „Искам първо да видя децата“, което не го правеше с други деца, но тръгна процес на десегрегация. До април месец процесът вървеше доста добре, ние като НПО също участвахме активно с това да се преодолеят търканията в началото до тези протести нещата вървяха добре.
Идеята на община Габрово да построи социални жилища с европейски средства бе посрещната силно негативно и доведе до силен отпор, като в крайна сметка общината се отказа от този проект. Съществува обществена нагласа граничеща с истерията, че в Габрово се заселват хиляди роми от Казанлък – нещо, което не отговаря на истината. Налице са силни стереотипи и предразсъдъци спрямо ромите
Десегрегацията: Превръщането на Трето ОУ във вторично сегрегирано училище продължи няколко години, като през 2017-та година бяха останали български ученици единствено в седми клас. Предложението на община Габрово за закриване на сегрегираното училище бе гласувано през март 2018 година. Според Плана на общината учениците от закритото училище бяха равномерно разпръснати във всички други училища. Въпреки първоначалната съпротива на част от обществеността, включително и на част от педагогическата гилдия, процесът стартира през септември 2018 година. Първоначалните затруднения бяха постепенно преодолявани и до началото на април процесът вървеше относително планомерно. Ситуацията в Габрово по никакъв начин не предполагаше възникването на етнически конфликт. Както вече разбрахте там са малобройна общност без сериозни проблеми. Конфликтът възникна след един криминален инцидент с участието на роми. Тримата участници които извършиха побой и тримата са с криминално минало. При всички случаи те нямаха етнически подбуди в побоя който извършиха, любопитното е че и четвъртият участник – момчето което биха, визуално има ромски черти. Протестите започнаха три дни по-късно, след като бе публикуван клип от охранителните камери, собственикът на магазина, който публикува клипа се аргументира с това, че го е публикувал, тъй като първоначално тримата побойници са били задържани за 24 часа, след което са ги освободили. След появата на този видео клип избухнаха протестите. Интересното е, че протестите започнаха с призиви за законност, като още първата вечер придобиха антиромска насоченост.
През първата вечер бяха нападнати и изпотрошени 5 къщи, обитавани от роми. Предполагам, че сте гледали, защото повечето телевизии показваха как се изхвърля багаж и т.н. В една от къщите имаше хора включително и дете и когато са разбили вратата и са видели детето са спрели, но това спря да ходи от страх в началното училище. Седици наред психолог трябваше да работи с него, защото бе в пълен шок.
През втората вечер бяха изгорени до основи две къщи, напълно запалени и изгорени. След първоначални хаос полицията овладя ситуацията и охраняваше ромските къщи, разпръснати в целия град. В това отношение имахме много добро взаимоотношение с полицията и общината, защото където казвахме, че се е появила опасност, веднага се изпращаше полицейска кола, за да спира протестиращите. Много бързо развитие имаше и сред самите протестиращи, в интерес на истината никога побоищата и погромите над ромите не бяха направени масово от всички протестиращи. Обикновено в края на протеста групи тръгваха в различни посоки. Тоест в никакъв случай не мога да кажа, че всички протестиращи са участвали в тези деяния.
След третия ден постепенно протестиращите започнаха да укротяват духа на протестите. Започнаха да се проявяват и по-разумни призиви като: „Ние имаме съседи цигани, много добре се разбираме с тях“!Интересното е че още след първата вечер на протеста децата бяха спрени от училище – децата посещават български училища, масови училища, те бяха спрени от училища, а някъде и директорите съветваха родителите поне четвъртък и петък да не изпращат децата си на училище, защото част от протестиращите бяха големи ученици от 11 клас и 12 клас, имаха притеснение какво може да се случи във училище. Работещите в БКС също спряха да ходят на работа и от страх градът да не потъне в отпадъци, в четвъртък полицейски коли охраняваха няколко роми, за да почистят централната част на града.
Реакцията на политиците като цяло беше неадекватна. Опитът на вицепремиерът Томислав Дончев да успокои на място ситуацията беше не успешен, въпреки че вицепремиерът е много популярен – той е местен от Габрово, бил е и кмет на Габрово, но той не успя да успокои протестиращите и неговите изказвания бяха възприети негативно и от самите роми.
Общината пристъпи към разрушаване на общински жилища които са опасни, както и извеждане на ромите от тези жилища в които живееха. Общо взето общината направи противоположното на това което е правила години наред, ако години наред не е търсила наем от тези хора, сега започна да ги гони от жилищато, понеже не са си плащали наемите години наред. Беше очевиден опитът ситуацията да се използва с оглед на предизборни цели.
Бях на протестите и успях да видя представители на различни парти на първите редици на протестиращите. Протестите в Габрово бяха силно политизирани. Ситуацията се нормализира след две три седмици след протестите, започна с връщане на децата първо в детските градини, а след това и в училищата.
Още от първите дни ние имахме много сериозни контакти с регионалното управление по образованието и с директорите, конфликтът възникна във сряда, а във петък ние вече проведохме среща с РУО на МОН и в понеделник всички директори бяха събрани. На срещата присъства и Теодора Крумова, която е програмен директор на център Амалипе.
При протеста 90 процента от ромите се изнесоха от града още на втория ден от протестите и дори охранителна полиция ги съветваше да направят това. Тези, които имаха роднини в Троян в Казанлък и Търново, се изнесоха от града и поради тази причина се наложи децата да отсъстват от училище. Дори тези семейства които останаха в Габрово, не оставиха децата си да отидат на училище, именно поради страха.
Семействата, които са останали в Габрово по време на протестите, разказваха как до обяд са стояли в къщите си, но след обед като наближи протестът, са отивали в гората. Част от тях живеят в края на града, криели се в гората – майки са запушвали устата на децата си, за да не разберат протестиращите къде са, техни съседи българи са им носели храна в гората, за да не бъдат открити от протестиращи. Наполовина да е вярно разказаното, е стряскащо – беше студено,дъждовно време, да водиш децата си в гората по тениски…Участниците в протестите бяха млади момчета и момичета на възраст от 14 -30г.
Изводите от протестите: Погромите и палежите в Габрово са класически пример за престъпление от омраза. До тях се стигна в резултат на много фактори, като ключов е ръстът на езика на омразата спрямо ромите и антиромските стереотипи и предразсъдъци. С голяма степен на достоверност може да се твърди, че ако извършителите на побоя бяха етнически българи, нямаше да се стигне до протест Много е вероятно до такъв протест да не би се стигнало, ако ситуацията не бе предизборна и не следваше безпрецедентен ръст на езика на омразата. Училището и етнически смесеното образование са първите жертви в случаи на ексцесии. Училището и образованието са и първите стъпки към нормализиране на кризисната ситуация.
Мигрантската ситуация в България. Преодоляването на предразсъдъците и омразата спрямо бежанците в българия. Към по-ефективна защита на правата и достъп до правосъдие за жертви на престъпления от предразсъдъци
АТАНАС АТАНАСОВ (Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“):
Изследвания сочат, че през 2017 г. 93,2% от българите споделят, че никога не са общували с бежанец, докато през 2013 г. те са били 81%. Налице е и значителен спад (от 84% през 2013 г. на 54% през 2017 г.) в дела на хората, които са попадали на новини или истории за бежанци. Като се има предвид липсата на пряк контакт с бежанци и хора, търсещи закрила, медиите са основният източник на информация за българите и главен фактор за формиране на мнение. Телевизията е водещият източник на информация (94%), следват интернет (20%), разговорите с приятели и познати (19%), печатни медии (11%), социалните медии (7%), радио (7%). Липсва разбиране за това кои лица се нуждаят от закрила.
Като цяло българите възприемат всеки, който идва в страната извън Европейския съюз, като нелегален мигрант без ясно да осъзнават разликата между мигрантите и хората, търсещи закрила. Проучването потвърждава няколко общи стереотипа към бежанците, наблюдавани в последно време, които могат да бъдат разпределени в следните групи:
Стереотипи за това кои хора да бъдат приети в страната: 51% от респондентите споделят, че България трябва да приеме хора, търсещи закрила, които идват от страни във война (като Сирия и Ирак), а само 15% заявяват, че трябва да бъдат приети хора, които са преследвани или чиито човешки права са нарушени. 53,5% от респондентите смятат, че по-голямата част от хората, които търсят закрила в България не бягат поради преследване или война в родината им.
Стереотипи по отношение на страховете на местното население: тази група включва притеснения относно различията в културните обичаи и религиозните вярвания, които са в основата на страхове в българското общество към бежанците. Основните опасения са свързани с това, че бежанците биха могли да извършат престъпления (60%), да разпространят своите културни обичаи и религиозни вярвания (48%) и да разпространят болести (39%). Опасения по отношение на личната сигурност, загубата на работни места и заразяване с болести са били най-разпространени през 2013 г. в началото на засиления мигрантски поток. През 2017 г. водещите са опасенията за сигурността, различията в културата и религията.
По-голямата част от населението (55,5%) смята, че по време на процеса на предоставяне на закрила държавата трябва да осигури само подслон и храна на хората, търсещи закрила, докато 46,5% са на мнение, че те не трябва да получават повече права и финансова подкрепа. В сравнение с 2013-та година налице е значително увеличение на дела на хората, които смятат, че хората, търсещи закрила трябва да бъдат задържани по време на процеса на предоставяне на закрила – от 59% през 2013 г. на 76,8% през 2017 г. Забелязва се и намаляване на дела на хората, които смятат, че трябва да се предоставя финансова подкрепа от правителството и възможност да работят – от 77% през 2013 г. на 62,5% през 2017 г.
Близо половината от анкетираните (45,4%) са на мнение, че бежанците могат да се интегрират успешно в българското общество. 36,4% смятат, че бежанците могат да се интегрират единствено с помощта на местните жители. Според 9% бежанците могат да се интегрират сами, без ничия помощ. Що се отнася до профила на хората, търсещи закрила, които биха могли да бъдат интегрирани, той може да бъде разделен на две групи:
- първата група включва очакванията на обществото за това бежанците да могат да се самоиздържат(88%), да приемат местния начин на живот (85%) и да имат професионални умения (74%).
- втората група включва очаквания, че бежанците трябва да говорят български език(59%) и трябва да имат добро образование (50%).
Два признака поляризират общественото мнение в България по отношение на интеграцията на мигрантите: религията и цветът на кожата. 45% от всички респонденти са на мнение, че бежанците трябва да бъдат християни, а за 32% е важно те да имат бяла кожа.
По отношение на личния принос българите са готови да подкрепят интеграцията на бежанците, като им помагат да се запознаят с местния начин на живот, съдействат им в общуването и изучаването на български език. 55,2% от респондентите биха се ангажирали с дейности за интегрирането на бежанците в местната общност. 30,6% биха им помогнали да научат български език, а 24,6% биха им съдействали да намерят работа. Въпреки това съществува и вярването, че бежанците не желаят да се установят в България. Въпреки примерите от 2017г. за неприемане на бежанци в местни общности, малък е делът на местните, които биха предприели действия против заселването на бежанци в мястото, където живеят. 16,4% от респондентите биха организирали протест срещу бежанците, в случай че се заселят в мястото, където живеят, 10,4% биха ги изгонили. 8,3% биха се обърнали към партии или групи, които могат да им помогнат да предотвратят изгонването на бежанците, а едва 4,2% биха потърсили подкрепа от “ловци на бежанци”. По отношение на приноса на правителството към интеграцията на бежанците, проучването показва, че:
- трябва да се ограничи само до услуги, покриващи основни потребности като подслон, храна, здравни услуги, класове по български език;
- не се одобрява осигуряването нафинансова подкрепа от страна на правителството на хора, търсещи закрила и бежанци
Същевременно 88,6% от респондентите заявяват, че бежанците трябва да се самоиздържат, за да могат се интегрират успешно в местните общности. В допълнение 85% от българите вярват, че бежанците трябва да приемат местния начин на живот.
Всяка година в ЕС много хора стават жертва на престъпление. Тези жертви имат редица нужди, които трябва да бъдат задоволени, за да могат да се възстановят: нуждата да бъдат признати като такива и да бъдат третирани с уважение и достойнство; да получат защита и подкрепа; да имат достъп до правосъдие; и да получат обезщетение и възстановяване.
Главната цел на законодателния пакет на Еврокомисията е към нуждите на жертвите да има цялостен подход. Всъщност, предложенията са насочени към задоволяване на нуждите както на преките жертви на престъпления, така и на непреките жертви, например на членовете на семейството, които също страдат от последиците от престъплението. Следователно най-близките членове на семейството или лицата, които са на издръжка на преките жертви при необходимост ще се ползват с подкрепата и защитата, предвидени в настоящия пакет.
Даденият по-долу пример онагледява лошото отношение към жертва и това как то може да се отрази на живота ѝ, ако нейните индивидуални нужди не бъдат подобаващо задоволени по време и след подаването на жалба за извършено престъпление.
Алекс е взел под наем ваканционен апартамент в чужбина със семейството си, когато една нощ в апартамента се извършва влизане с взлом. Когато се опитва да спре нападателите, те упражняват физическо насилие върху него в присъствието на семейството му. Алекс съобщава за извършеното престъпление в местния полицейски участък, но тъй като не могли да го разберат, той не успял да опише нападението в подробности. През последвалите седмиците той не получил особена информация за случая и чувствал нарастващо неудовлетворение, тъй като бил рутинно разпитван няколко пъти от различни полицейски служители. Дори децата му били разпитвани отново и отново, което много ги разстроило.
При завръщането си вкъщи Алекс се нуждаел от няколко операции за нараняванията си и бил нетрудоспособен за няколко седмици. Не получил никаква допълнителна информация от полицията, докато един ден не бил призован да се яви, за да свидетелства срещу двама заподозрени по дело, което се провеждало в чужбина. Делото било трудно за него, защото никой не му обяснил чуждото съдебно производство и той се чувствал застрашен от обвиняемите, с които трябвало да се изправи лице в лице извън съдебната зала.
След приключване на делото, Алекс не чул нищо повече по случая, нито какво е станало с обвиняемите. Но много години след нападението той и семейството му живели с физическите, емоционалните и финансовите последици от престъплението. Въпреки че събитията се случили на друго място и в друга държава, те никога повече не се почувствали сигурни, дори в собствения си дом.
Омраза в интернет Актове на расизъм и действия от ксенофобски подбуди. Как българското и международното законодателство третира езика на омразата?
ГАЛИНА ДЕЧЕВА (Експерт обучение и квалификация Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“): В огромното мнозинство от случаите речта на омразата се разпространява чрез медиите или в интернет, като възможностите, които световната мрежа предоставя, често увеличават многократно както нейния обхват, така и скоростта на разпространение. В същото време медиите и интернет са основно средство не само за популяризиране и укрепване на ценностите, които речта на омразата подкопава, но и за упражняване на правото на свобода на изразяване, което е от съществено значение за едно демократично общество. Въпреки че известна регулация на медиите и на интернет не е несъвместима с правото на свобода на изразяване, поставянето на по-голям акцент върху саморегулацията в усилията за справяне с речта на омразата в много случаи би било не само по-уместно, но и по-резултатно.
Изразът „медии и интернет“ обхваща много средства за комуникация, които значително се различават по своите характеристики и въздействие. В него се включват печатни медии (като вестници, списания и книги, но и брошури, листовки и плакати), аудиовизуални и електронни медии (като радио, телевизия, цифрови записи на звук и образ, уебсайтове, приложения, електронна поща и широк спектър от социални мрежи и видео игри), както и други средства за комуникация, които предстои да бъдат разработени. Част от материалите в интернет представляват изцяло частна инициатива, други са продукт на значителни по мащаб търговски предприятия. Някои от тези материали са обект на различни форми на редакторски контрол, но други стават обществено достояние, без да бъдат прегледани от никого, освен от техните автори, и дори без предварителното съгласие на онези, които осигуряват конкретните средства за комуникация.
В много случаи самоличността на автора на дадена публикация може да бъде установена, но в други той може да остане анонимен. Някои материали достигат до широк кръг от хора почти мигновено, докато ефектът от други зависи от желанието на реципиентите да изслушат, да прочетат или да се запознаят по друг начин с онова, което се публикува. Част от посланията се разпространяват сред хиляди хора и/или устояват във времето, други едва биват забелязани и/или имат съвсем кратък живот.
Всички тези различия трябва да бъдат взети под внимание при определяне на обхвата на регулаторните мерки и принципите на саморегулация, както и при набелязване на целите, които те реално биха могли да постигнат. Общите законови разпоредби, засягащи изявленията и публикациите, включително и тези, излъчвани по радио и телевизия, (разгледани в следващия раздел) и конкретните регулаторни мерки по отношение на медиите и на интернет са различни в различните държави членки. В някои случаи е необходим лиценз или разрешение, за да бъде осъществявана такава дейност. Възможно е също да съществуват конкретни стандарти, неспазването на които може да доведе до санкции, включително временно или постоянно отнемане на лиценза или на разрешението. В други случаи се изисква само спазването на определени стандарти, като съществува орган, който има правомощията да спре разпространението на даден материал и който може да осъществява непряко влияние посредством предоставянето на субсидии в брой или в натура при изпълнението на определени условия. Има и държави, в които няма специални изисквания, освен онези, предвидени в общото законодателство.
Всички регулаторни мерки по отношение на медиите и на интернет – включително и тези, насочени срещу употребата на реч на омразата – трябва да зачитат правото на свобода на изразяване и да предоставят гаранции срещу злоупотреба с власт, каквито се прилагат спрямо всички законови мерки, засягащи упражняването на това право. В Препоръка на Комитета на министрите към страните членки на Съвета на Европа [2] не се предлага разширяване на регулаторните правомощия, но се подчертава необходимостта от ефективно прилагане на вече съществуващите разпоредби – в това число и на пълния набор от предвидени санкции – които биха могли да бъдат от полза за справяне с речта на омразата. За тази цел обаче е необходимо – както вече беше отбелязано – приложимото определение за реч на омразата да бъде толкова широко, колкото е това, дадено в настоящата препоръка.
В допълнение трябва да се отбележи, че каквито и правомощия да съществуват, те биха били полезни само ако съответните органи осъществяват активно наблюдение върху субектите, които би следвало да регулират – включително и като поемат инициатива да следят за начина, по който биват представяни определени групи хора – и реагират незабавно на прояви на реч на омразата, които са били сведени до тяхното знание. Както бе отбелязано в хода на проведеното наблюдение, много медийни организации, включително и интернет индустрията, вече са приели различни етични кодекси, съдържащи разпоредби, насочени конкретно срещу речта на омразата . Някои от тях са приети от професионалисти, работещи в тези сфери, други представляват вътрешни документи на конкретни организации, но повечето се прилагат в цели сектори. В някои случаи въвеждането им е изцяло по инициатива на онези, които са ги приели, но често до него се е стигнало в резултат на натиск от страна на регулаторните органи.
Въпреки че в повечето случаи тези кодекси изрично забраняват подтикването към омраза и проповядването на дискриминация, те рядко покриват всички аспекти на речта на омразата. Освен това единствените етични кодекси, които съществуват в някои държави членки, се ограничават – било то официално или на практика – само до печатните медии и понякога не се прилагат дори до техните страници в интернет, на които може да се публикува реч на омразата.
Следователно е необходимо да се насърчи приемането на етични кодекси, които да обхващат възможно най-широк кръг от медии и средства за комуникация, базирани в интернет. Подобни кодекси – или условия за ползване на интернет сайтове – трябва да важат за всички, а не само за медийните организации и работещите в тях професионалисти, въпреки че може да се окаже невъзможно те да обхванат всички частни инициативи (като например само издаването). Това не означава, че трябва да има един единствен етичен кодекс, който да покрива всички съществуващи форми на комуникация това би било трудно, ако не и невъзможно. Във всички кодекси обаче правилата за поведение трябва изрично да се основават на определението за реч на омразата, дадено в Препоръката на Комитета на министрите. Освен това, като се има предвид влиянието, което може да бъде упражнявано от или чрез медиите и интернет, би било уместно етичните кодекси не само да забраняват употребата на реч на омразата във всичките й форми, но и да препоръчват начини за представяне на информация, които не подсилват ненужно нагласите, които подхранват речта на омразата, да изискват адекватно представяне на гледната точка на тези, към които тя е насочена, както и да насърчават отразяването на събития, които допринасят за разсейването на негативни възприятия за определени групи хора. Така например споменаването в новините на етническия произход на предполагаем извършител на престъпление не е от съществено значение за отразяването на самия инцидент, но тази информацията често пъти остава в съзнанието на хората дори когато съответното лице впоследствие е било оправдано. Желателно е също да се внимава при отразяването на определени събития, особено такива, свързани с екстремизъм и тероризъм, тъй като търсенето на сензация и прекаленото драматизиране могат да задълбочат предразсъдъците и да разпалят излишни страсти.
Насилие по признак пол и сексуална ориентация. Ключови констатации и инициативи за справяне с недокладвани случаи на насилие от омраза. Регистриране на данни за престъпления от омраза
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОДМВР – Видин): Дискриминацията, базирана на пол, джендър идентичност и сексуална ориентация, е широко разпространена по света. В частност, тя ограничава степента, до която жените и ЛГБТ хората са в състояние да бъдат приобщени към обществото. Съществуват значителни бариери за пълното и равно участие в образованието, пазара на труда и вземането на политически и обществени решения.
По целия свят момичетата имат по-ограничен достъп до образование в сравнение с момчетата. В 60 % от страните, в основното и в средното образование има по-малко момичета, отколкото момчета. Въпреки че, в повечето европейски страни има равен брой момчета и момичета в образованието – и всъщност често повече жени в средното и висшето образование – половото равенство е само една стъпка към пълното равенство между социо-половете. Често има други бариери пред пълното участие на момичетата. Момичетата може да бъдат стимулирани да изучават определени предмети (например изкуствата и хуманитарните науки, вместо наука и инженерни науки), считани за по-подходящи от доминантните джендър стереотипи. Има много голяма вероятност това да доведе до разлики в постиженията. Например, в Европа момичетата постигат по-ниски оценки в науката и технологиите, а момчетата – в четенето. Тормозът и подигравките основани на пол и джендър са широко разпространени в училищата.
Въпреки че е постигнат голям напредък през последните десетилетия в законодателството, стимулиращо джендър – равенството на пазара на труда, особено в Европа, на практика все още предстои да се извърви дълъг път до изкореняване на дискриминацията на работното място. Жените често са дискриминирани по отношение на длъжностите, до които могат да имат достъп, заплащането и лидерските позиции. Например, мъжете в Европейския съюз, печелят средно 17,5 % повече от жените за същата работа. Жените също така могат да бъдат подложени на сексуален тормоз в офиса или да бъдат предмет на сексистки шеги и отношение от страна на колеги. Някои жени се разминават с повишение или не са наемани на работа поради бременност или майчинство. Семейните отговорности не се споделят еднакво между мъжете и жените и като резултат жените имат повече прекъсвания в кариерата и работят повече на непълно работно време в сравнение с мъжете. Това може да окаже влияние върху техните права при пенсиониране.
ЛГБТ хората изпитват дискриминация и са заклеймени поради тяхната реална или възприемана сексуална ориентация или джендър идентичност. Хомофобското отношение е често срещано и ЛГБТ хората често са тормозени и подигравани в училищата, дискриминирани на работното място и невидими в обществото и в процеса на вземане на политически решения. ЛГБТ хората могат да бъдат сочени като вредни за националната идентичност, семейството и религията от националните средства за масова информация или местни и национални лидери на общности.
Понякога на ЛГБТ-групите и ЛГБТ-организациите бива забранявано или възпрепятствано да се организират, да изразяват своята гледна точка или да демонстрират. Трансджендър хората срещат значителни препятствия при официалното признаване на техния предпочитан джендър. Джендър-базираното насилие включва, но не се ограничава до насилие срещу жените и момичетата.
Насилието срещу жените е една от най-сериозните форми на джендър-базирано насилие в Европа. Жените и момичетата са подложени на много различни форми на насилие, включително домашно насилие, изнасилвания и сексуално насилие, генитално осакатяване при жените (FGM), “убийства заради честта”, трафик, детеубийство и селективни аборти по полов признак. Насилието срещу жените и момичетата съществува във всички общества по света и оказва влияние върху всички социални групи. Трансджендър лицата са в изключителна степен изложени на джендър-базирано насилие поради своя външен вид, дрехи и други характеристики, които често не отговарят на обществените очакванията на мъжете и жените. Домашното насилие, което взема формата на емоционално, физическо или сексуално насилие, се среща особено често и влияе не само на замесените жени и мъже, а също и на децата в семейството, които са свидетели на него или сами стават основните жертви: по погрешка, заради отмъщение на насилника или защото правят опит да защитят своите майки.
Проституцията продължава да бъде противоречив въпрос, дори в движенията за правата на жените. Тя се счита за форма на насилие от много хора, докато други лобират за нея да бъде напълно призната за професия с всички юридически последици. Подобно разделение съществува на ниво политика. Някои страни като Швеция, поставиха извън закона проституцията като престъпление, като проститутката се счита за жертва, а клиентът, както и другите, които имат финансова изгода, за извършители. В някои страни проституцията се смята за услуга и може да се практикува при определени законови ограничения. Поради скритата им същност, изследванията върху проституцията все още са сравнително редки.
Проучванията са установили, че над 90 % от проститутките са отговорили, че веднага биха приключили с проституцията, ако могат – ясно показвайки силния външен натиск, да останат в тази “професия”. Също така, в по-голямата част от случаите, навлизането в проституцията не представлява информирано решение на възрастен човек: над 90 % от проституиращите жени са били сексуално и/или физически насилвани като деца, а средната възраст за навлизане в проституцията е 14 години. Икономическото равенство е от особена важност за постигане на реалното равенство между половете, но съгласно някои оценки, жените съставляват над 70 % от световните бедни. Жените са склонни да приемат по-нископлатена работа и често работят несигурна работа в сивата икономика, с малко права и нисък доход. Липсата на равен достъп и качеството на обучение означава, че те обикновено имат недостатъчни квалификации и умения, което влияе върху типа на работата, която могат да вършат. Икономическата зависимост играе ключова роля при отношенията и може да бъде свързана с домашното насилие. В домакинствата от двойки или семейства, повече или всички неплатени домакински задължения, са отговорност на възрастните жени и по-големите деца-момичета.
Всъщност, женените мъже се считат за най-надеждната работна сила, което се дължи до голяма степен на факта, че работодателите приемат, че женените мъже практически нямат домакински или семейни задължения, защото техните съпруги носят отговорност за тях. Чрез по-високи заплати и по-добри възможности за кариера, точно мъжете са финансово възнаградени за неплатената домакинска работа на своите жени-партньори.
През шестмесечието на календарната година в ОДМВР-Видин са регистрирани общо 600 криминални престъпления. Разкрити от тях са 311. Разкриваемостта е 51,83 % (при 52,50 % за аналогичния период на 2018 г.). Намаление с 6,44 % бележат престъпленията против собствеността. През периода се наблюдава спад на регистрираните кражби от магазини с 22,92% и на кражбите на селскостопанска продукция, домашни животни и птици с 56,82 %. Ръст бележат домовите кражби с 13,43 % и взломните кражби с 10,10 %. От януари до юни в областта е извършено едно убийство, като извършителят на деянието е разкрит. От общия брой на разкритите криминални престъпления, регистрирани на територията на ОДМВР Видин, 15 са извършени от малолетни, а 33 от непълнолетни. През шестмесечието са регистрирани и 17 противообществени прояви с участието на малолетни и непълнолетни лица – бягства от дома, скитничество и просия, употреба на алкохол и наркотични вещества, и прояви на агресия.
ИРЕНА ВЛАДИМИРОВА (РУ на МВР – Видин): Демографските проблеми са сериозно предизвикателство. Видин, обаче е град с много богата история, водеща началото си отпреди повече от 2000 години. Заедно с това той е пример за етническа и междуверска толерантност. В непосредствена близост съжителстват православен храм, митрополитският комплекс, \”Сърцатата джамия\” и до тях еврейски религиозен дом. В кв. „Нов път“ живеят около 12 000 души, предимно роми християни и се намира накрая на Видин. Сравнен с много други ромски квартали в България, това е един сравнително благоустроен квартал, в който преобладават големите и хубави къщи, подредени и заградени дворове, благоустроените и асфалтирани улици с прокарани водопровод и канализация. В този квартал има много роми с основно и средно образование, някои с много висока квалификация като работници. Има и няколко души, които са завършили престижни висши учебни заведения, а неколцина младежи и девойки сега се обучават в различни висши училища из страната. В наше време между видинските роми има видни общественици, учители, администратори, бизнесмени, които с дейността си пряко или косвено влияят на обществено-политическия живот на града и областта.
Модели и степени на намеса на държавата в защита на малцинствата и противодействие на престъпленията от расизъм, ксенофобия и нетолерантност
Работна среща с представители на публичните институции във Видин
16 юли 2019 г.
ИВАН ТОДОРОВ (Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“): Да се запознаем със ситуацията в гр. Видин, относно шестте целеви групи (роми, турци, мюсюлмани, евреи, ЛГБТ, мигранти). Имате ли проблеми с тези целеви групи, и ако имате как се справяте с тях? Какви са наблюденията ви относно дискриминацията към уюзвими групи , има ли докладвани престъпления от омраза?
АНАТОЛИ ГЕОРГИЕВ (ОБУ„Христо Ботев“, Долни Цибър): Във Видин има заведения, които не допускаха или не обслужваха роми. Има и дискриминация при търсенето на работа – роми отговарят на изискванията, кандидатстват, изпращат документите си, но когато работодателите разберат, че кандидатът е от ромски произход, мястото изведнъж се оказва заето. Хората те оценяват по твоите способности. В България може би е малко по-силно заложено това да те оценяват през етноса ти. По времето на комунизма всички роми бяха включени активно в производството и работеха. Днес нещата стоят другояче.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОДМВР – Видин ): В област Видин нямаме регистрирани престъпления подбудени от омраза, повечето престъпления са битови. Престъпленията в област Видин са намалели, заради голямата емиграция в по развитите европейски държави. Има отворени два полицейски щата в кв. Нов път, гр. Видин! В него работят един младеж и едно момиче от ромски произход и двамата отличници, момичето е с висше образование със специалност счетоводство и контрол, а момчето е последна година в Пловдив във Висше училище по сигурност и икономика, специалност „Национална сигурност“.
ДОНКА ПАНАЙОТОВА (председател и учредител на Сдружение „Организация Дром”): Училищата в сегрегираните ромски квартали се установиха в резултат от районирането на образователната система, което направи свободният избор на училище невъзможен или най-малкото труден, особено за хора, изолирани от системата.Освен това, сегрегираните училища в ромските квартали се създадоха като училища за ученици „с нисък бит и култура”, чиято главна цел е „първоначалната грамотност и усвояването на трудови навици и умения”.
Учителите и възпитателите в сегрегираните училища в ромските квартали и в интернатите по времето на тоталитарния режим получаваха допълнително възнаграждение за работа с трудни деца. Въпреки това, в тях делът на „нередовните” учители, т. е. на тези без необходимото образование и квалификация, бе драстично по-висок от този в останалите училища. След началото на демократичните промени от 1989 г. всички проблеми на сегрегираните ромски училища останаха, а някои от тях се задълбочиха. Допълнителното заплащане за учителите отпадна и това автоматично допълнително снижи качеството на преподаването и възможностите за набиране на квалифициран педагогически персонал. В средата на 90-те години бяха отменени специалните образователни програми за някои от ромските училища, но неофициално тази практика продължава да съществува.
Според данни от изследване на Институт Отворено Общество- София 5 % от учениците в тези училища имат „далечен шанс” да завършат средно образование, не е чудно ученик от четвърти клас, да не може да чете и пише, само 0,3 % от ромските ученици имат интерес към националните изпити за приемане в елитни училища след завършване на седми и осми клас. Конституцията на Република България дава право на всички български граждани на равен старт в образованието, със сигурност обаче не всички финишират. Някъде по средата, а не рядко и в самото й начало, цели групи просто напускат пистата. И това са предимно представителите на ромското малцинство. В следствие на това в сферата на средното образование, ставаме свидетели на следния порочен кръг: липсата на добро образование води до маргинализация и безработица, които от своя страна обричат в дългосрочна перспектива на бедност и още по-голяма маргинализация.
Изготвил:
Атанас Атанасов
[1] Проектът е съфинансиран по програма „Права, равенство и гражданство“ на Европейския съюз (2014-2020). Изпълнява се от консорциум с водеща организация Български хелзинкски комитет (БХК) и партньори: Център за междуетнически диалог и толерантност – Амалипе и Сivil Rights Defenders (CRD) – Швеция, от 1 ноември 2018г. да 29 февруари 2020г.
[2] Препоръка № R (97) 20 на Комитета на министрите до държавите членкина Съвета на Европа относно „речта на омразата” (Приета от Комитета на министрите на 30 октомври 1997 г. на 607-та среща на представителите)