NO HATE – ЗАЕДНО В ЗАЩИТА НА МАЛЦИНСТВАТА И В ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ОТ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
Регионалният форум e проведен в рамките на проекта „NOHATEBG: Заeдно в защита на малцинствата и в противодействие на престъпленията от омраза\”.[1]
Малцинствата в България Лесни за омраза. Между предразсъдъците и интеграцията. Събитията в Габрово
ДЕЯН КОЛЕВ(Изпълнителен директор на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”): Благодаря на всички присъстващи, че откликнахте на поканата за участие в регионалната кръгла маса под надслов „NOHATEBG: Заедно в защита на малцинствата и в противодействие на престъпленията от омраза“. Днешната дискусия е насочена към шест целеви групи: роми, мюсюлмани, турци,евреи, ЛГБТИ, мигранти.
Ще започнем с предистория за Габрово и ромската общност, след което ще продължим с конфликта и протестите в Габрово от април 2019г. Въпреки че ромите в Габрово са малко (367 роми за община Габрово от общо 61 482 жители на общината, 2011г.), те не са отделени в гето и живеят при относително нормални условия (част от семействата са бедни и нискообразовани, но не са толкова маргинализирани, колкото семействата в едно голямо гето).
Деклариралите се като роми са 400 души. Общността е разнородна: част от ромите са християни, друга част мюсюлмани / милет. Ромите християни, говорят ромски, другите говорят на турски и нямат усещането че са от една общност.
Ромската образователна сегрегация бе сред основните проблеми в обшината до скоро.Предразсъдъци, нетолерантност и погрешни действия доведоха до превръщането на III ОУ „Цанко Дюстабанов” в „ромско” училище. Училишето е близо до центъра на града, в “български” квартал, с добра материална база, но реално е вторично сегрегирано: ромските деца от целия град бяха насочвани към него, а българските деца от района посещаваха други училища. Постепенно околните училища „издърпаха” българските деца. Така преди 6 години в първи клас за последен път бяха записани деца на етнически българи.
В началото на учебната 2017/2018 година в училището са се обучавали 79 ученици в дневна и самостоятелна форма. Всички те са учили в маломерни паралелки. Образователната сегрегация на децата и учениците безспорно генерира социална изолация и нанася непоправими щети върху психиката и социалната им реализация. Сегрегираното училище не е в състояние да осигури на възпитаниците си нужните умения за справяне в комплексната глобализирана среда.Всички проучвания сочат изключително ниски са образователните резултати на учениците.
През втората половина на 2017 г. община Габрово, заедно с Център „Амалипе“, предложи училището да бъде закрито, а учениците му – да бъдат интегрирани във всички габровски училища и така да се избегне сегрегацията и на друго училище. Въпреки страховете на мнозина – както сред ромската общност, така и сред мнозинството, на 29 март 2018г.Общинският съвет взе решение за закриване на училището и разпределяне на учениците му във всички габровски училища. Това стана след проведено от Общината публично обсъждане, както и множество срещи с родителите и особено ромските родители, които също трябваше да подкрепят промяната. Със заповед от 22 юни 2018г. министърът на образованието Красимир Вълчев подкрепи решението на общината и възприетия подход, като закри ОУ „Цанко Дюстабанов” и не определи приемащо училище, т.е. учениците от закритото училище не бяха насочвани към едно конкретно друго училище. Така от септември 2018 г. в Габрово няма „ромско” училище.
Закриването на вторично сегрегираното училище бе успешен край на първия етап и само началото на втория етап от процеса на преодоляване на един от основните проблеми – образователната сегрегация в града. Първоначалните затруднения бяха преодолени и до началото на април 2019г. процесът вървеше относително планомерно.
През пролетта на 2019г. станахме свидетели на напрежение и етническо противопоставяне в града.Ситуацията в Габрово по никакъв начин не предполагаше възникването на етнически конфликт. Дори чувствителна тема като сегрегираното ромско образование, както видяхме в краткото въведение, намери своето решение без сътресения.
По официални данни побой в магазин, на 7 април 2019г.вечерта е формален повод за етническия конфликт в града – тримата мъже с ромски произход нанесли побой над продавача, са с криминално минало. Те не са имали етнически подбуди за престъплението. Протестите в Габрово започнаха три дни по-късно – на 10 април 2019г., след като бе публикуван клип от охранителните камери. Собственикът на магазина, който публикува клипа, се аргументира с това, че го е публикувал, тъй като първоначално тримата побойници са били задържани за 24 часа, след което са били освободени.
През първата нощ на 10 срещу 11 април 2019г. бяха нападнати и вандализирани 5 къщи на роми. Изхвърля се багаж. В една от къщите има хора, включително и дете. С това дете, седмици след това, трябваше да работи психолог, защото бе изпаднало в шок и не можеше да се възстанови психически.
През втората вечер бяха изгорени до основи две къщи на ул.“Батак, където живеят основно роми. Започнаха да се проявяват и по-разумни призиви като: „Ние имаме съседи цигани, много добре се разбираме с тях“. След първата вечер на протеста децата бяха спрени от училище и директорите съветваха родителите поне в четвъртък и петък да не изпращат децата си на училище, защото част от протестиращите бяха големи ученици от 11 клас и 12 клас и директорите имаха притеснение за децата в училище. Работещите в БКС – Габрово също спряха да ходят на работа, и от страх градът да не затъне в боклук, в четвъртък полицейски коли охраняваха роми, които почистваха централната част на града.
Общината в Габрово,под натиска на гражданите, пристъпи към разрушаване на общински жилища, които са опасни, както и към извеждане на ромите от тези жилища. Общината направи противоположното на това, което е правила години наред – години не е търсила наема от тези хора, но сега,след протестите, започна да гони ромите от жилищата им, с мотива, че не са коректни наематели, понеже не са си плащали наемите с години. Беше очевиден опитът ситуацията да се използва с предизборни цели.
Ситуацията в Габрово се нормализира след две – три седмици. 90 процента от ромите се изнесоха от града още на втория ден от началото на протестите и дори охранителната полиция в града ги съветваше да направят това. Тези, които имаха роднини в Троян, Казанлък и Търново се изнесоха от града и поради тази причина се наложи децата да отсъстват от училище. Дори семейства, които останаха в Габрово, от страх не позволяваха децата им да ходят на училище.
Изводите: погромите и палежите в Габрово бяха класически пример за престъпление от омраза. До тях се стигна в резултат на много фактори, като ключов е ръстът на езика на омразата спрямо ромите, както и ескалиращите антиромски стереотипи и предразсъдъци. С голяма степен на достоверност може да се твърди, че ако извършителите на побоя бяха етнически българи, нямаше да се стигне до протест, дори да не бяха задържани.Много е вероятно до такъв протест да не се бе стигнало, ако ситуацията не бе предизборна и не следваше безпрецедентен ръст на езика на омразата. Училището и етнически смесеното образование са първите жертви в случаи на ексцесии. Училището и образованието са и първите стъпки към нормализиране на кризисни ситуации.
Мигрантската ситуация в България. Преодоляването на предразсъдъците и омразата спрямо бежанците в българия. Към по-ефективна защита на правата и достъп до правосъдие за жертви на престъпления от предразсъдъци
ВАЛЯ ГЕРАСИМОВА (Местна комисия за борба с трафика на хора – Монтана): В публичното пространство напълно липсва лесно разбираема и достъпна информация за защита от дискриминация, която да отговаря на нуждите на чужденците, потърсили убежище. Лицата, търсещи закрила в България, се запознават със системата за правна помощ в страната предимно по време на процедурата си за международна закрила. Националното бюро за правна помощ (НБПП) поддържа версия на интернет страницата си на английски език, където са обяснени основните приложими норми и процедури.
Анализът на процесите на интеграция на бежанците в България показва , че в Националната програма за интеграция няма ясно разпределение на отговорностите между институциите, осигурено финансиране на дейностите и предвидени мерки за контрол на изпълнението. Националната програма за интеграция на бежанците се осъществява единствено в град София, като по този начин бежанците, които живеят извън столицата, нямат достъп до програмата.
Участието на бежанците във формулирането на политиката и изпълнението на мерките за интеграция е слабо. За изпълнение на Националната програма за интеграция на бежанците са предвидени единствено средства за интеграция на новопризнати бежанци, повечето от останалите дейности за интеграция имат пожелателен характер и не могат да се реализират.
Омраза в интернет Актове на расизъм и действия от ксенофобски подбуди. Как българското и международното законодателство третира езика на омразата? Заплахи към журналисти от паравоенни организации, охранители на границите.
БОЯН ЗАХАРИЕВ (Институт отворено общество – София): На 7 декември 2014 г., след инцидент с екип на „Спешна помощ“ в квартал, населен предимно с роми, министърът на здравеопазването Петър Москов написа във Фейсбук профила си следното: „Дотук с приказките за това кой какви права има. Ако някой е избрал да живее като скот, получава и правото да бъде третиран като скот. От утре екипи на спешна помощ ще влизат само след постигнато споразумение с лидери на мнение на общността за персонализираната отговорност за поведението на въпросната популация, когато е възможно и ако е възможно, с полиция. С моя заповед ще сваля отговорността за тези решения от регионалните центрове и екипи, отговорността ще е моя и на заместника ми. Моля, не очаквайте от мен политическа коректност по темата“.
На следващия ден изказването му беше осъдено с декларация от политическа партия „Дром“, а в своя декларация Българският хелзинкски комитет (БХК) го определи като расистко.
Парламентарната група на ДПС поиска оставката на министъра със специална декларация, а в изказвания на депутати от ДПС думите на министъра бяха определени като „език на омразата“ и като нарушение на Конституцията. По-късно ДПС обяви, че по същия повод ще поиска и вот на недоверие към правителството, но не предприе действия в тази посока. На 17 декември 2014 г. от трибуната на Народното събрание и в защита на позицията на министър Москов народният представител и председател на политическа партия НФСБ Валери Симеонов нарече ромите „…нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплата, без да работят, искащи болници по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкта на улични кучки“. Някои медии определиха изказванията на Валери Симеонов като първи случай на расистко говорене от трибуната на Народното събрание.
На 18 февруари 2016 г. БТВ разпространи репортаж със заглавие „Мъж от Ямбол залавя имигранти с голи ръце. Динко Вълев смята, че по границата трябва да има доброволни отряди“, в който се разказва, че въпросният Динко Вълев през последните няколко месеца е задържал най-малко 20 души сирийски бежанци близо до село Долно Ябълково на границата с Турция.
На 22 февруари 2016 г. Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) изпрати открито писмо до БТВ, повдигащо въпросите дали репортажът отговаря на критериите за професионална журналистика, дали това е официалната позиция на телевизията и защо водещият на предаването и репортерката възхваляват „използването на физическо насилие, смъртни заплахи, набеждаване в тероризъм, незаконно лишаване от свобода и език на омразата, представяйки лицето Динко Вълев като супер герой“.
На 10 април 2016 г. в интернет сайт за споделяне се появи видеоклип, показващ нов случай на незаконно задържане на мигранти, този път в района на с. Звездец, Малко Търново, от групата на Петър Низамов. В своята първоначална реакция на новината министър-председателят благодари на т.нар. „доброволци“, като каза, че „държавата е наша, обща и всеки, който помогне (на Гранична полиция ), само едно благодаря заслужава“. След като редица национални и чуждестранни медии квалифицираха случаите на саморазправа с имигранти като престъпление, а не като проява на подкрепа за полицията, министър-председателят заяви, че е бил цитиран неправилно. Малко по-късно Районната прокуратура в Малко Търново разпореди задържане на Петър Низамов и образува наказателно производство за разследване на противозаконно лишаване от свобода на трима афганистански граждани – престъпление по чл. 142а, ал. 1 от НК.
Словото на омраза към етнически, религиозни и сексуални малцинства, както и към бежанци и мигранти, продължи да е силно изразено в много медии, а отношението към маргинализираните групи като цяло бе стереотипно и отрицателно. Много медии продължиха да отразяват безкритично позициите на неонацистки организации. Наблюдавахме материали, подтикващи и призоваващи към насилие и саморазправа с хора, принадлежащи (или „заподозрени“ в принадлежност) към ЛГБТИ общността. Телевизията на партия „Атака“ – „Алфа тв“, продължи системно да подстрекава към омраза и нетърпимост на расистка и ислямофобска основа. Макар че това следва да бъде санкционирано както съобразно медийното законодателство, така и съобразно Наказателния кодекс, такава санкция никога не е била налагана.
Расистките и ксенофобски подстрекателства бяха всекидневие и в предаванията на телевизия „Скат“ на партия „Национален фронт за спасение на България“, която е част от управляващата коалиция“. Телевизията продължава да бъде най-влиятелната медия, с която хората свързват разпространяването на реч на омразата – три четвърти от респондентите, които в последната една година са чували реч на омразата, са я чували по телевизията.
Нараства ролята на интернет в сравнение с изследванията през 2013 и 2014 г. – на практика интернет вече е второ по значение място като среда за разпространение на реч на омразата. Голямо значение като места за разпространение на речта на омразата обаче имат и магазини и заведения (почти една трета от респондентите, които са чували реч на омразата, са я чували там), общественият транспорт (всеки пети от чулите реч на омразата съобщава, че това е станало в обществения транспорт) и на работното място (почти 15% от чулите реч на омразата споделят, че това се е случило на работното им място).
Насилие по признак пол и сексуална ориентация. Ключови констатации и инициативи за справяне с недокладвани случаи на насилие от омраза. Регистриране на данни за престъпления от омраза
ДЕСИСЛАВА МАРИНОВА (РУ на МВР – Враца): 297 деца от област Враца попадат в списъка на непълнолетни и малолетни извършители на престъпления. Във Враца непълнолетните, „познати на полицията“, са 90, в Мездра са регистрирани 45, в Бяла Слатина – 21, Козлодуй – 72, Оряхово – 52, Роман – 17. Според нормативните документи, всяко от лицата, извършило повече от две престъпления, се води на отчет от полицията. На територията на област Враца са утвърдени 104 лица.
Нямаме данни за извършени престъпления от предразсъдъци срещу деца и от деца.
През първите 6 месеца на годината са извършени 165 престъпления от 133 непълнолетни лица , които са 21 % от общите криминални престъпления в областта. Тенденцията е да се увеличава броят на извършените противообществени прояви на малолетни и обратно – при непълнолетните – намалява. Обикновено кражбата е престъплението, което най-често извършват непълнолетните. 127 кражби са дело на 77 непълнолетни и 36 малолетни. Телесните повреди са 8, извършени от 10 непълнолетни. 8 грабежи са направили 5 непълнолетни деца. 7 престъпления, свързани наркотици са извършени от 7 непълнолетни лица. Изнасилвания, блудства и убийства няма.
Областната дирекция на МВР Враца за първите 6 месеца на годината е осигурила полицейска закрила на 3 деца. Основните фактори, които влияят на младите хора и децата, извършители на престъпления, са социално-икономическата ситуация на област Враца, характеризираща се с висока степен на безработица и ниския жизнен стандарт, което поставя много деца и семейства в риск от извършване на престъпления. Като фактори, подбуждащи към престъпна дейност, са: деформация в ценностната система и липса на желание и възможности за осмисляне на свободното време на децата, занемареност в семейството, психотравмираща обстановка в семейството, отпадането от училище. Малките извършители на противозаконни прояви са най-често от семейства, с нисък социален статус – те крадат хранителни продукти, за да не гладуват, по-рядко крадат телефони и колела, които продават за дребни суми. Две ефективни настанявания на деца има в специализирани институции.
Модели на противодействие на престъпления и прояви на антисемитизъм, ксенофобия, расизъм. Нетолерантност по религиозен признак.
ИВАН ТОДОРОВ (Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“): Дискриминацията, на основата на признака религия, се нарича религиозна дискриминация. Много често на практика дискриминационното отношение основано на религиозната принадлежност на дискриминирато лице, е съпътствано и от предразсъдък към неговата етническа или национална принадлежност. Това е така, защото често (но не и задължително) етносът предопределя и изповядваната религия. Ако мотивът за дискриминиране е наличието на повече от един дискриминационен признак ще е налице т.нар. множествена дискриминация.
Религията е сред тези признаци, които човек съзнателно възприема в един или друг момент от своя живот. Веднъж приети религиозните убеждения могат да бъдат променени по някаква причина. Не трябва да се забравя и обстоятелството, че свободата на избор на религиозни убеждения, включва и правото да не се изповядва дадена религия, т.е. човек да бъде атеист. Различното третиране на лице по причина, че е приело атеизма като свой мироглед, е също дискриминация на основата на признака религия. Когато различното третиране на основата на признака религия се извършва по време на полагане на зависим (наемен) труд, тогава е налице религиозна дискриминация в трудовите отношения. От юридическа гледна точка за трудова дискриминация говорим, когато има дискриминация при упражняване на субективните трудови права и/или при изпълнение на трудовите задължения в рамките на индивидуалното трудово правоотношение.
Забраната за религиозна дискриминация има разгърната международноправна уредба. Тук не е необходимо да се посочват всички международни актове, ще акцентирам само на тези, в които изрично е упоменат признакът “религия”.
Концептуалната идея за забраната и противодействието на дискриминацията, вкл. и на религиозната, са заложени още в Устава на ООН от 1945 г. – чл. 1, ал. 3 и чл. 55, б. “в”. В този универсален международноправен акт идеята за забраната на дискриминацията на основата на определен признак е неразривно свързана с идеята за правата на човека чрез текста “развиване и насърчаване зачитането правата на човека и основните свободи за всички, без разлика на раса, пол, език или вероизповедание” (чл. 55, б “в”). Уставът на ООН дава тласък на процеса на определянето на дискриминацията като нарушение на правата на човека, доразвит впоследствие в множество международни актове и конкретни действия за прекратяване на нарушения от страна на отделни държави.
През 1981 г. с резолюция 36/55 на Общото събрание на ООН е провъзгласена Декларация за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения. В чл. 3, се посочва, че “дискриминацията на хората, основана на религиозна принадлежност или убеждения, е оскърбление на достойнството на човешката личност и отричане на принципите на Устава на ООН.”
Основополагащо значение за европейската система за защита на правата на човека има Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. Член 14 от Конвенцията предвижда, че упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество или друг някакъв признак. В този акт не се съдържа дефиниция на понятието “дискриминация”. Съдържанието на понятието по смисъла на Конвенцията е изяснено в практиката на Европейския съд по правата на човека. Той е отбелязал, че чл. 14 е “неразделна част от всеки от текстовете, предвиждащи права и свободи”, както и че “за неговата приложимост няма значение какво е естеството на тези права и свободи и на съответстващите им задължения, нито дали осигуряването на съответното право изисква позитивни действия или само въздържане от действия”. Следователно изпълнението на задължението за недискриминация при упражняване на правата по Конвенцията може да включва и предприемането на утвърждаващи мерки.
В чл. 37, ал. 1, от Закона за вероизповеданията, е въведено и конституционното задължение за държавата да съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи . Нормата цели създаване на правни гаранции за забрана на религиозната дискриминация. Член 4, ал. 4, също императивно постановява, че не се допуска дискриминация на верска основа. Разпоредбата определя две проявени форми на този вид нетолерантност – дискриминация между изповядващите различни религии и дискриминация между вярващи и невярващи. Всяка проява на религиозна дискриминация е грубо нарушаване на равенството и незачитане на достойнството на личността . В чл. 5, ал. 1 и 2 е посочено, че една от формите на упражняване на това основно, абсолютно и лично субективно право е чрез формиране и изразяване на верско убеждение посредством осъществяване на съответни богослужения, ритуали и обичаи. Каноните на съответната религия посочват реда и начините за провеждане на тези богослужения, ритуали и обичаи. Някои от тях може да налагат извършването им през работно време и на работното място в предприятието, в което работи съответният работник или служител. Това е една от хипотезите на публично изразяване на верско убеждение по смисъла на чл. 5, ал. 3 – когато изразяването му може да стане достъпно и за хора, непринадлежащи към съответната религиозна общност. Правото на вероизповедание включва и правото да се спазват дните за почивка и да се почитат религиозните празници
Модели и степени на намеса на държавата в защита на малцинствата и противодействие на престъпленията от расизъм, ксенофобия и нетолерантност
Работна среща с представители на публичните институции във Враца
17 юли 2019 г.
ДЕЯН КОЛЕВ (Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“): Бихме искали да се запознаем с вашите наблюдения в региона относно дискриминацията и докладвани престъпления от омраза – ще се радваме да ги чуем и да ги обсъдим.
АНЕЛИЯ ИВАНОВА ( Бюро по труда – Бяла Слатина): На пазара на труда ситуацията в нашия град е следната. Работодателят е този, който има правото да каже кого ще наеме. Основните работодатели в региона са в сферата на леката промишленост – на пазара на труда се наемат шивачки; тютюнопроизводители и работници в областта на търговията.
В областта на търговията, ако собственикът на бизнеса е от ромски произход, е възможно да си намериш работа, ако си ром. Но ако работодателят е с друг етнически произход , тогава е много трудно да намериш работа.
Имаме и изключения. Работодател българин в Бяла Слатина пръв подаде ръка на много жени ромки, които започнаха работа и са доволни от условията и средата на труд. Но искам да подчертая, че преобладаваща е дискриминацията при избора на служители и наемане на работници в гр. Бяла Слатина. Категорично заявявам, че няма циганин/ром, който да не търси работа, друг въпрос е,че почти няма работодател, който да му даде добро заплащане. Програмите за заетост, които предлагат общините, вече не са желани от ромите, защото ромите искат да работят дългосрочно. Служителите в Бюрото по труда нямаме право да кажем кой да бъде нает, ние даваме един списък с кандидати, които отговарят на изискванията за дадено работно място- решават работодателите – частни, публични, общински.
Д-Р ИРЕНА ПЕТРОВА (РЗИ Враца): Докладвани случаи на физическо и сексуално насилие или други престъпления ,включително и мотивирани от омраза, към РЗИ – Враца няма.
В момента в Бяла Слатина има хепатит „А“, но всички мерки са предприети, както от РЗИ, така и от общинската администрация. Ежеседмично се правят проверки на семействата ,където сме установили огнище на хепатит „А“. Освен това, една от мерките, които общината взе, бе да дезинфекцира населеното място. Регистрираните случаи на заболели от хепатит са 12 души. Предоставен им е достъп до адекватно здравеопазване – няма дискриминация. Работим и по превенция на сексуално предавани инфекции, в това число и в ромските махали. Няма дискриминационно отношение и в това направление.
Поставяме акцент върху профилактиката, доколкото е възможно. РЗИ прави ежегоден анализ на здравословното състояние на децата и младежите в региона, който се базира на данни от проведените профилактични прегледи от личните лекари, включително и в ромските махали. Анализът на здравното състояние на децата и учениците от региона, който РЗИ прави , не разделя децата по етноси и нямаме точна картина за това от какво най-често боледуват ромските деца.
ЦВЕТОМИЛА ИВАНОВА (Дирекция Бюро по труда – Враца): Враца е регионът с една от най-високите безработици в страната. Забелязваме леко раздвижване на пазара на труда на територията на Враца. Предстои стартът на поредния етап от програмите за заетост. Нямаме данни за дискриминационни нагласи и престъпни прояви от омраза в сферата на трудовите правоотношения.
МАРИЯ ШУМАНСКА (община Монтана): Населението на Монтана е с близо 40 000 жители, от които не малък брой са от ромски произход. Кварталите, в които основно живеят роми, са два – кв. „Кошарник“ и кв. „Огоста“.
Нивото на образование в кв. “Огоста“ е по-високо от това на кв. „Кошарник“. Причината за това е , че „Огоста“ е в градска среда , а „Кошарник“ е в периферията , на един километър от града. Основните проблеми в ромските гета са: безработица, бедност, ниско ниво на образование, което води и до ниска сексуална култура, ранни детски бракове и отпадане от образователната система.
Дискриминацията спрямо ромите в област Монтана е доста висока. Тя е, както на работното място, така и в училище. Това води до демотивиране на някои ученици да посещават редовно училище. Учениците, които не са роми, отбягват да общуват с учениците от ромски произход, проявяват нетолерантност и агресия към тях. Някои работодатели отказват да назначат работник, когато разберат за неговия ромски произход. Водещо е недоверието и страхът работодателят да не бъде окраден от ромите.
Преобладаващото отношение към еднополовите връзки е пренебрежително. Няма прояви на агресия към хомосексуалните хора, но има ирония и насмешка. Най-често са обект на подигравки – на улицата, в магазина, в заведение.
Изготвил:
Атанас Атанасов
[1] Проектът е съфинансиран по програма „Права, равенство и гражданство“ на Европейския съюз (2014-2020). Изпълнява се от консорциум с водеща организация Български хелзинкски комитет (БХК) и партньори: Център за междуетнически диалог и толерантност – Амалипе и Сivil Rights Defenders (CRD) – Швеция, от 1 ноември 2018г. да 29 февруари 2020г.