Днес ромската махала във Войводиново трудно може да бъде място за живот. По-скоро е зловещо свидетелство на омраза.
Лицата на Войводиново
Войводиново – четири дни след нощта на прогонването,10 януари 2019
Българският хелзинкски комитет сезира главния прокурор и международни наблюдатели за поредицата от противоправни действия на местните власти в с. Войводиново, Пловдивско. След прогонването в нощта на 6 януари 2019 на деца и възрастни от ромската махала във Войводиново, на 9 януари част от постройките в махалата бяха съборени в противоречие с предвидените от закона процедури. На обитателите не бе дадена възможност да изнесат необходимото – представители на организацията ни се натъкнаха на няколко детски колички и покъщнина, събрани от съборените постройки и струпани в задната част на махалата – встрани от погледите на свидетели и камери на медии – докато багерите бутаха жилищата на семействата. На вратите и прозорците на къщи в махалата бяха разлепени констативни актове за събаряне. БХК оказа съдействие на засегнатите за подготвяне на възражения срещу констативните актове. Проблемът с ромските гета е от десетилетия и изисква комплексен подход за изход. Наказателните акции срещу ромски общности, заради деянията на отделни техни представители, са незаконни и неприсъщи на правовата държава. Те насаждат омраза и предразсъдъци, които свеждат до минимум възможностите за ефективен диалог между представителите на различните етнически групи.
АВТОР НА СНИМКИТЕ: ВАСИЛ КЪДРИНОВ
Ромската махала във Войводиново –зловещо свидетелство на омраза
Четири месеца след прогонването, 18 април 2019г.
Четири месеца след нощта на 6 януари 2019 г. ромската махала във Войводиново трудно може да бъде приета за място за живот. По-скоро е зловещо свидетелство на омраза. Екип на БХК отиде да провери как оцеляват в момента избягалите ромски семейства с деца от с. Войводиново – 55 прогонени, от които 22 деца. Междувременно, на 24 април 2019 Европейският съд по правата на човека в Страсбург определи българското правителство да предприеме привременни мерки – да направи незабавно необходимото за алтернативно настаняване на част от ромите от Войводиново – 16 малолетни деца и родителите им .
АВТОРИ и СНИМКИ: Антоанета Ненкова и Ангелина Генова
Ганка Йорданова и седемте й деца – без дом седем месеца, кв. Столипиново, Пловдив, 11 юли 2019 г.
Семейството на Ганка Йорданова и седемте й деца е без дом и през юли 2019г. – седем месеца след бягството от страха. Днес седемте деца живеят с родителите си на метри от сметище в кв. Столипиново, Пловдив.
АВТОР АНГЕЛИНА ГЕНОВА – ТЕКСТ И СНИМКИ
Изглед от улицата в кв. Столипиново, Пловдив, отвеждаща до новото жилище, в което са се настанили под наем семейството на Ганка и Илия (жалбоподатели №49 и №48).
В непосредствена близост до входа на дома на разстояние по-малко от пет метра има сметище, около което се виждат деца да играят и да се разхождат бездомни кучета. Пътеката, отвеждаща до бараката, минава директно покрай него. Сред купчината боклуци се виждат стар кинескопичен телевизор, пластмаси, найлони и стъкла, клони и строителни материали. Прорасли са бурени.
Сметището заема почти изцяло пространството пред постройката на площ от поне 30 кв. м. В кадър е Илия Георгиев, който разказва, че е трябвало бързо да намери нов покрив за децата си, след като собственикът на предишната квартира ги е предупредил да я освободят, защото се връща да я ползва. Това е единственото, което е открил наоколо. Казва, че наемът сега е по-висок и вече плащат 200 лв./мес.
Пътеката до входа е обградена от боклуци. В кадър са две от децата в семейството: Мирела на 3 г. и Мария на 7 г. Двете момичета ни посрещат със свян и любопитство, а след това докато възрастните говорят, активно си играят в мръсотията и „готвят“ с кал. (жалбоподатели №53 и №54)
На пътеката към входа. На преден план Илия Георгиев и Мирела Йорданова (жалбоподатели №48 и 54), на заден план: Мария Йорданова, жалбоподател №53
Входната врата към квартирата за 200 лв. е откачена от пантите и подпряна на стената. През нея се влиза в тесен заграден двор, а на около метър и половина насреща е входът на самата жилищна постройка. Тя също е широко разтворена с прокъсано шарено перде като единствена бариера.
Изглед от входното помещение от постройката, в която е настанено към момента деветчленното семейство. На маса и плоскости покрай стената са подредени съдове и принадлежности за 2-месечното бебе Нора и част от посудата на семейството. Останалите домакински пособия и съдове за готвене, за които няма място, са струпани на земята в насрещния ъгъл. За контраст на мръсотията навън, вътре е чисто и спретнато, макар пространството да не достига за всичко. Подът е покрит с дебел шарен килим.
Във входното помещение има два дивана, служещи като легла на част от членовете на семейството през нощта. Уцелваме момент, в който Ганка храни новородената Нора, седнала на единия от тях, а зад тях се вижда креватчето на бебето, разположено върху другия. Жената е тиха и внимателна, докато ни поздравява.
Постройката не разполага с кухня или обособено място за домакински съдове, затова всички съдовете за готвене са струпани на земята в ъгъла вляво от входната врата. Там се държи и газовият котлон, на който се приготвя храна или се топли вода за семейството.
Постройката разполага с втора по-голяма стая, но без прозорци и естествена светлина. Обзаведена е с легло и диван, на които спят през нощта децата. Дрехи, одеяла и лични вещи са струпани в десния ъгъл на помещението.
В близък план е бебешкото креватче на 2-месечната Нора във входното помещение.
3-годишната Мирела си играе в дворчето като загребва кал от земята с лъжица и я разпределя в купички, сякаш сервира. Надига поглед, когато вижда, че я снимат, но той веднага се стрелка над камерата към майка й Ганка. На около половин метър в дясно от Мирела има кучешки фекали, обградени от рояк мухи.
Единственият източник на течаща вода за деветчленното семейство се намира в средата на двора ниско над земята – на височина не повече от 10 см. Водата тече с много слабо налягане и бавно се събира в намачкани и прашни отвън туби. С водата от тубите, която се топли от слънцето, семейството готви и къпе децата.
9-годишната Анка има грижата да мести пълнещите се туби и да прелива наточената вода в по-големите съдове, които не се побират под ниското кранче.
Дворът около бараката е около 10 кв. м. В него на висока, видимо небезопасна за децата купчина, са струпани тухли и строителни материали. Останалата част е заета от бидони и тубите с вода, напълнени догоре, за да се топлят на слънцето, както и със сушилници с изпраните дрехи на семейството. Сега, когато майката Ганка е заета най-вече с грижите за новороденото бебе Нора, за тях и за цялото домакинство най-много й помага първородната й дъщеря Гюрга на 12 г.
Тоалетната на семейството представлява странична полу-разградена постройка вдясно от главния вход.
Тоалетната не е оборудвана с течаща вода или седалка, а представлява дупка в пода от талашитени плоскости.
Прокъсана завеса служи за преграда на входната врата на основните помещения. Ганка разказва, че в летните жеги в постройката е горещо и няма как да се пазят от комарите. Притеснена от избилите пъпки по лицето на Нора, Ганка я е завела на лекар, който обяснил, че детето не е болно, но е нахапано от комари. Има обаче и проблеми с теглото.
Гюрга, Ганка и Нора остават под сянката в горещия ден, докато останалата част от семейството ни изпращат навън, обратно покрай сметището.
Как живеят 13-годишната Атанаска и семейството й в една стая?
Семейството на момичето е сред прогонените жители на с. Войводиново в началото на годината.
Прокудена от къщата си в село Войводиново, заедно с всички останали роми на 6 януари 2019, днес 13-годишната Атанаска, която страда от епилепсия, и семейството й живеят в постройка в началото на пловдивската \”Шекер махала\”.
Екип на БХК посети няколко от изгонените от домовете им семейства, за да разбере в какви условия живеят сега – седем месеца по-късно. В случая на Атанаска и близките й, отговорът е: на тясно – петима души живеят в една стая под наем, а по стените на постройката – дупки и мухъл.