Човек може да смени, да скрие или да избяга от принадлежността си към определен футболен отбор, клуб, учебно заведение, компания или населено място. Но не може или трудно може да избяга или да скрие своя цвят на кожата, етническа принадлежност, пол или религия.

От 18 ноември, в метровагоните в София с този плакат насочваме вниманието на гражданите към високата цена, която обществото плаща при извършване на престъпления от предразсъдъци или по-известни като престъпления от омраза.

Проблемът с разпознаването, разпространението, законодателството и практиката за борба с престъпленията, подбудени от предразсъдъци в България, е изключително сериозен. Той засяга голям брой уязвими хора, които стават жертви на разнообразни форми на престъпна дейност, мотивирана от различни по вид и дълбочина предразсъдъци.

Извършителят привижда в жертвата не толкова конкретния човек, а представителя на омразния му етнос.

Тези престъпления достигат рядко до вниманието на правоприлагащите органи, а когато достигнат, остават много често ненаказани.

Наказателното право е средство на формалния социален контрол, с който обществото отговаря на специфични за него проблеми, имащи корените си в неговата история или в определени негови културни особености.

• Властите не са включили в Наказателния кодекс разпоредба, която да определя расистката мотивация като отегчаващо обстоятелство при всички престъпления;
• Българското законодателство не предвижда задължение за прекратяване на държавното финансиране за организации или политически партии, насърчаващи расизма;
• Словото на омразата или насилието, насочени към сексуалната ориентация или към половата идентичност, не са признати като престъпление в Наказателния кодекс;
• В Наказателния кодекс се предвиждат по-тежки наказания за някои престъпления, подбудени от предразсъдъци, но се ограничава неоправдано само до убийства и телесни повреди.
• Продължават да бъдат извършвани актове на расистко насилие срещу роми, мюсюлмани, евреи, нетрадиционни религиозни групи и тяхното имущество. Те рядко са преследвани по разпоредбите на наказателното право, специално приети за тази цел; много често вместо тях се посочва хулиганство.
• Съветът за електронни медии трябва да бъде насърчаван да предприема действия във всички случаи на разпространение на слово на омразата. Да увеличи глобите за нарушения на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията във връзка със слово на омразата, така че те да изпълняват наистина възпиращи функции, и да използва в по-голяма степен възможността за отмяна на лицензии за излъчване, когато е подходящо.

Вижте повече по темата в Националния доклад:”Престъпленя, подбудени от предрасъдъци“, изготвен от Диляна Ангелова и Красимир Кънев – БХК.