NO HATE – ЗАЕДНО В ЗАЩИТА НА МАЛЦИНСТВАТА И В ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ОТ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
Регионалният форум e проведен в рамките на проекта „NOHATEBG: Заeдно в защита на малцинствата и в противодействие на престъпленията от омраза\”.[1]
Малцинствата в България Лесни за омраза. Между предразсъдъците и интеграцията
ДЕЯН КОЛЕВ ( Изпълнителен директор на Център „Амалипе“): Бяхме свидетели на конфликта в Габрово през април 2019г. Както Велико Търново, така и Габрово са от градовете с малобройно ромско население. Преди години ние като млади хора тъкмо завършили университет студенти, основавахме Амалипе и тогава някои от по-старите активисти ни казваха на мен и на Теодора Крумова: „Не може да направите циганска организация във Велико Търново поради следните причини: ромите са малко, неграмотни са, турчеят се.“
Габрово е един от градовете с най-малко роми. Общността там е разнородна: част от ромите са християни, друга част мюсюлмани – милет. Ромите християни говорят ромски, ромите мюсюлмани говорят на турски и нямат усещането, че са от една група, общност. Между отделните групи съществува напрежение и не се възприемат като една общност и в случая с конфликта в Габрово от април 2019г.това беше допълнително изострено, защото тези младежи които направиха побоя бяха от общността милет.
Сред ромската общност и в Габрово е налице битова престъпност и част от мъжете са с присъди. Проблем е спазването на обществения ред, особено по отношение на големия шум в кварталите и чистотата. Част от семействата са многодетни, ранните бракове са често срещани. Част от семействата разчитат на социални помощи и живеят в общински жилища, без да плащат наем от години, въпреки че реално имат финансова възможност да наемат или дори закупят собствени жилища.
В сравнение с други областни градове като Пловдив и Пазарджик, ситуацията в Габрово не предполагаше възникването на етнически конфликт. Конфликтът възникна,както потвърдиха и проверките на официалните институции, след криминален инцидент с участието на роми. Тримата участници са с криминално минало и нямат етнически подбуди за извършения побой. Над продавач в магазин.
Протестите в Габрово, следпобоя, избухнаха три дни по-късно след публикуване на клипа от охранителната камера в интернет и излъчването му по една от националните телевизии. Според собственика на магазина, публикувал клипа, причина за популяризирането на инцидента е фактът, че побойниците са били освободени 24 часа след задържането им.
Образователният статус на ромската общност е подобрен. Първоначалната ни идея беше ромските деца да започнат да ходят в първи клас и да могат да завършват поне основно образование. Днес на повечето места това не е проблем, ромските деца завършват основно образование, увеличава се процентът на ромите, които продължават да участ средно образование. Днес 124 професионални гимназии са с преобладаващ процент ромски ученици. Само преди 10г. ние не можехме да си и помислим за нещо подобно. Лошото е, че са пак в сегрегирани професионални гимназии.
Но да дам още малко информация за случилото се в Габрово. Идеята на община Габрово да построи социални жилища с европейски средства бе посрещната силно негативно и доведе до силен отпор, като в крайна сметка общината се отказа от този проект. Съществува обществена нагласа, граничеща с истерията, че в Габрово се заселват хиляди роми от Казанлък – нещо, което не отговаря на истината. Настъпи ескалация на съшествуващи силни стереотипи и предразсъдъци спрямо ромите
Предложението на община Габрово за закриване на сегрегираното основно училище в града, гласувано през март 2018 година, също донакъде напрегна отношенията. Макар че, въпреки първоначалната съпротива на част от обществеността, включително и на част от педагогическата гилдия, процесът,който стартира през септември 2018 година,започна да тече без сътресения в един момент. Първоначалните затруднения бяха постепенно преодолявани и до началото на април 2019г. процесът вървеше относително планомерно. И тогава се случи конфликтът между българи и роми в Габрово! За него ще може да чуете от първо лице от Иван Тодоров, който беше представител на нашата организация бе на място от първите часове на нощта на 10 срешу 11 април 2019г.
ИВАН ТОДОРОВ (Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“): Ситуацията в Габрово по никакъв начин не предполагаше възникването на какъвто и да е етнически конфликт. Ромската общност там е малобройна – около 400 души, без сериозни проблеми на повърхността до април 2019г., когато, както стана ясно, един криминален инцидент с участието на роми, стана формален повод за етническия конфликт.
Протестите започнаха три дни по-късно – след като бяха пуснати младежите, беше публикуван и този видео клип, протестите избухнаха. Интересното е че протестите започнаха с призиви за законност, като още първата вечер придоби антиромска насоченост. Бяха нападнати 5 къщи, обитавани от роми, през втората вечер бяха изгорени до основи две къщи. Както сме подчертавали многократно, наблюденията ни сочат, че протестите в Габрово бяха и силно политизирани. След третия ден постепенно протестиращите започнаха да укротяват. Ситуацията се нормализира след две – три седмици след протестите – децата се върнаха в училище, родителите – на работа. Но бяха извършени серия от престъпления срещу ромите в града. При протеста 90 процента от ромите се изнесоха от града още на втория ден от протестите и дори охранителна полиция ги съветваше да направят това. Тези които имаха роднини в Троян, в Казанлък и във Велико Търново се изнесоха от града и поради тази причина се наложи децата да отсъстват от училище. Дори тези семейства които останаха в Габрово, спряха децата си от училище от страх. Семействата, които са останали в Габрово по време на протестите, разказваха как до обяд са стояли в къщите си, но след обед като наближават протестиращите, те се в гората -запушвали устата на децата си, за да не бъдат открити от протестиращите, техни съседи българи са им носели храна в гората… Времето бе хладно, валеше дъжд. Можете да си представите невръстни деца, по тениски и чехли, в гората – лягали направо на земята,под дъжда… По наши наблюдения участниците в някои от протестите бяха ммомчета и момичета на възраст от 14 -30г.Някои от тях бяха учиници от 11 и 12 клас в Габрово.
Погромите и палежите в Габрово бяха класически пример за престъпление от омраза. Още нямаме инфорвация за предприети действия по наказателното право срещу извършители на престъпления.
М обобщение ще кажа, че въпреки привидното спокойствие между различните етноси в Габрово, в последно време езикът на омразата спрямо ромите и антиромските стереотипи и предразсъдъци ескалираха. Нужна беше само една искра…
Мигрантската ситуация в България. Преодоляването на предразсъдъците и омразата спрямо бежанците в България. Към по-ефективна защита на правата и достъп до правосъдие за жертви на престъпления от предразсъдъци.
ИВАНКА ВАТЕВА (МКБТХ – Плевен): Разпределението на бежанците , преминаващи през България по страна на произход ( бел.Данните са на Държавната агенция за бежанците за първите два месеца на 2016г.) сочат на първо място бежанци от Сирия, следвани от тези на Афганистан, Ирак и хора без гражданство( избягали без документи от районите на военни конфликти, с откраднати или саморъчно унищожени документи). За същия период процентът на мъжете и децата сред бежанците е от порядъка на 40% за всяка от двете групи, докато този на жените е малко над 20%. Според образователния ценз над 80% от мигрантите са без образование, с начално или основно образование, докато около 5% са с висше образование.
В България отношението към бежанците и към миграционния проблем, като цяло, не е еднозначно. Според проучване, близо 47% от хората смятат, че ЕС не трябва да помага на бежанците, търсещи убежище на територията му. Като най-често изтъквани доводи се отчитат обществените нагласи, че:
- заедно с бежанците в Европа влизат терористи;
- България е бедна държава и не може да отдели средства за бежанците;
- бежанците са опасни и представляват заплаха за националната сигурност;
- бежанците представляват заплаха за икономиката на ЕС;
- бежанците нямат място в Европа, а би трябвало да търсят убежище в най-близката мирна държава в своя регион;
- бежанците са хора с друг манталитет, друга религия и голяма част от тях не биха могли да възприемат европейските ценности и модел на поведение, не биха могли да се интегрират в европейската общност;
- нараства опасността от разпространение на ислямизъм в Европа.
От своя страна 28% от българските пълнолетни граждани считат, че ЕС трябва да помага на бежанците, търсещи убежище на територията на Европа. Близо половината от хората, споделящи това мнение, считат, че е проява на човечност да се помогне на бежанците, тъй като те са хора в беда, търсещи спасение от война: „живи хора, имат същите нужди и права като нас”; „трябва да си помагаме, ако сме хора”. Около една четвърт от хората, считащи че ЕС трябва да помага на бежанците, търсещи убежище на територията му, споделят възгледа, че все пак съществува необходимост от рестрикция на миграционната вълна към Европа – да се помага само на бежанци от военни действия в Близкия изток, на майки с деца и на възрастни, идващи от Сирия.
От данните се вижда ясно, че е значителен делът на хората, които одобряват приемането и оказването на помощ на бежанци в Европа, но в същото време споделят възгледа, че ЕС трябва да води строга миграционна политика. Болшинството от българите – 57% от пълнолетното население, споделят възгледа, че решението на проблема с бежанците би трябвало да бъде общо за всички страни в рамките на ЕС. Така смятат 79% от хората, които споделят нагласата, че ЕС трябва да помага на бежанците, търсещи убежище на територията му и 54% от тези, които не одобряват това. На противоположното мнение са около 22% от хората, според които всяка страна-членка на ЕС трябва сама да търси решение на проблема. Терористичните атентати в Париж, грабежите и сексуалните нападения в Кьолн, сблъсъците с мигранти на унгарската, гръцката и македонската граници, както и различни примери на насилие и агресия от страна на ислямисти и на мигранти в различни европейски градове и в бежански лагери, задълбочават радикализирането на обществените нагласи в страните от ЕС и открояват пробойните в доктрината на мултикултурализма. И, не на последно място, подхранват събуждането на ксенофобски настроения сред местните общности в европейските държави.
България все още е основно страна на произход за жертвите на трафик на хора. Миграционната ситуация в глобален план превръща страната ни и в транзитен и дестинация за жертвите. Формално или неформално идентифицирани потърпевши лица от престъплението трафик на хора, са основно български граждани.
Според официалната статистика на регистрираните досъдебни производства, продължава тенденцията болшинството от жертвите на трафик да са момичета и жени, съгласно предоставените данни от Прокуратурата на РБългария.
Както на световно и европейско равнище, така и в България, най-много са регистрираните случаи на трафик с цел сексуална експлоатация. В същото време се отчита ръст на трафикa на български граждани с цел организирана просия, a все повече специалистите акцентират върху трафика на хора с цел трудова експлоатация. Данните за 2018 г.сочат,че се наблюдават няколко тенденции по отношение на трафика на хора и подкрепата за жертвите му в България. Продължава ръстът при трафика с цел трудова експлоатация, който се забелязва и в предишните години. Второ, регистрират се все повече случаи на трафик с цел принудителна просия, главно на мъже, към държави в Западна Европа като Франция и Швеция. Трето, расте значимостта на интернет и информационните и комуникационните технологии (ИКТ) при всички елементи и фази на трафика на хора – набирането на жертви от трафикантите, организирането на транспорт, рекламирането на „услугите“, контрола върху жертвите и комуникацията между трафикантите и организираните престъпни групи , но и в работата по разкриването и разследването на престъплението от страна на правоприлагащите органи. Интернет става все по-значим фактор, както в работата по разкриване и разследване на престъплението от страна на правоприлагащите органи, така и в дейностите по превенция. В областта трафикът на хора е изразен в почти целия спектър на деянието. В област Плевен има изразени форми на профилиране на престъплението по райони: в град Плевен и региона – трафик, с цел сексуална или трудова експлоатация, в Долни Дъбник и региона – трафик, с цел просия, сексуална експлоатация и джебчийство, в Кнежа и региона – трафик, с цел просия, трудова експлоатация, Червен бряг и региона – джебчийство, Левски и региона – джебчийство, Долна Митрополия и региона – трафик с цел сексуална експлоатация и джебчийство.
В сравнение с останалите области в страната област Плевен се нарежда на второ място по брой регистрирани престъпления, както и на второ място по брой разкрити престъпления. Сред тях са и престъпленията,свързани със сексуална и трудова експлоатация.
Омраза в интернет Актове на расизъм и действия от ксенофобски подбуди. Как българското и международното законодателство третира езика на омразата? Заплахи към журналисти от паравоенни организации, охранители на границите
ТЕОДОРА КРУМОВА (Програмен директор на Център „Амалипе”): Кибертормозът е форма на тормоз, осъществяваща се чрез дигиталните платформи. Повечето ученици, жертви на тормоз, са изпитали и „традиционния“ тормоз и кибертормоз. Извършващите кибертормоз в повечето случаи набелязват своите жертви в училище и използват дигиталните платформи като още един начин да достигнат до жертвите си.
В интернет няма „сигурно място“ – няма вариант за бягство от посегателства и злоупотреби с личността. Различават се различни видове кибертормоз: тормоз в социалните мрежи; обидно поведение по време на комуникация; тормоз; изключване.Тормозът в социалните мрежи – това са коментари, имащи за цел публична подигравка с жертвата, „клюкарстване“ онлайн. Тормоз са и повтарящи се неприятни коментари и други обидни прояви, извършени публично или чрез лични съобщения. Тормозът би могъл да е и изпращане на обидни лични съобщения. Споделяне на лични разговори, снимки или видео онлайн /често със сексуален характер/ «Позиране»: насилникът създава фалшиви профили на жертвата и се представя за тях (често в сайтове за запознанства). Обидното поведение по време на комуникация е тип тормоз,който обикновено се проявява публично онлайн, например чат групи, чат по време на онлайн игри, форуми. Насилникът / насилниците изпращат обидни, ядосани или засрамващи съобщения на жертвата, така че всички да могат да ги видят. Изключването е киберпрестъпления, при което насилниците понякога използват изключването, съзнателно изключвайки своята жертва от онлайн група. След това се подиграват на жертвата с редица негативни коментари. „Груповото „разприятеляване“ е поведение, при което всички членове на онлайн група, водени от кибернасилникът, изтрият в рамките на няколко минути/часове жертвата от списъка си с приятели.
Езикът на омразата е сред често употребяваните в интернет. Много е трудно, когато има престъпление от омраза в интернет, то да бъде доказано. Често срещани в интернет са обиди към ромите, обиди към ЛГБТИ, мюсюлмани, евреи, мигранти. Дори наскоро имаше терористично нападение срещу джамии в новозеландския град Крайстчърч, което отне живота на 50 души. Предполагаемият извършител е австралийски гражданин, който излъчил нападението на живо в интернет. Преди атентатите извършителят разпространил в интернет обширно послание, от което става ясно, че покушенията са насочени срещу мюсюлманите.
Интернет е най-рисковата среда за разпространение на език на омраза. От значение е фактът, че съдържанието в интернет не е обект на специална законова регулация. Това гарантира висока степен на свобода на изразяване и същевременно отваря широко врати за езиковия ексцес в неговите най-крайни форми.
На практика в мрежата се пресичат няколко зони с висока концентрация на реч на омраза – социални мрежи, коментари на читатели, онлайн платформи с жълт и националистически профил. Отделните канали много често са с висока пропускливост помежду си. Онлайн медиите и спонтанните мнения на потребителите все по-често си влияят и взаимно се захранват със съдържание и внушения. Така реториката на враждебност, продуцирана от медиите, се преплита с изразяването на омраза от страна на гражданите.
През първата половина на 2015 г. основна мишена на нетърпимост са ромите – преди всичко в контекста на ескалация на етническото напрежение в община Гърмен и в столичния квартал Орландовци. През есента на 2015 г. се засилва интензивността на враждебност спрямо бежанци и мигранти, във връзка със задълбочаването на бежанската криза в Европа, усложняването на геополитическата ситуация и терористичните атаки в Париж. От началото на 2016 г. агресивната реч спрямо бежанците е в нов подем, породен от нападенията над жени в Кьолн и в други немски и европейски градове. На този фон, негативизмът спрямо роми и сексуални малцинства не регистрира резки пикове, но остава траен.
Факт е и онлайн употребата на език на нетърпимост, насочен към граждански и политически субекти. Паралелно с тези процеси ескалира омразата към една по-особена група – престъпниците и заподозрените за извършване на престъпления. Често пъти изразяваната враждебност не е хомогенна, а адресира едновременно няколко субекта.
Групите на бежанците и мигрантите продължават да бъдат представяни като широкоспектърна заплаха – демографска, културна, религиозна, както и като носители на болести и зарази. Информацията за тях често е анонсирана през рамката на шока и ужаса. Определянето им като „нашественици” и „пришълци” се банализира: „ Шок и ужас! Сирийски бежанци пазели в телефоните си снимки на отрязани глави и на трупове на деца“ (pik.bg,17.12.2015 г.). „Огромна вълна от зараза заплашва Европа! Бежанци сеят краста и болести в мизерен лагер в сърцето на континента“ (видео и снимки) (pik.bg,06.01.2016 г.). „Пришълците донесоха забравени от десетилетия болести в Европа“ (vestnikataka.bg, 29.01.2016 г.).
След посегателствата над жени от различни малцинствени групи в новогодишната нощ в Германия негативизмът към мигрантите сериозно се засилва. Престъпленията стават повод и за нова тенденция сред говорителите на езика на омраза. Преди събитията те използват с ирония определенията бежанци и мигранти, включително като ги изписват в кавички, и предпочитат да говорят за нелегални имигранти. След нападенията иронията се оказва ненужна и съответните понятия вече влизат без кавички в речника на най-острите противници на европейския прием на мигранти от Близкия Изток. Причината прозира в логиката, че самите бежанци сами са дискредитирали себе си, показали са „истинското си лице”. Думите бежанци и мигранти вече недвусмислено носят тежестта на негативния контекст. Именно това негативно обременяване маркира информационния поток през първите месеци на 2016 г., когато с все по-голяма лекота се слага знак за равенство между бежанци и насилници. Уточненията, които германските власти правят за произхода и статута на извършителите (например, че само трима от 58 арестувани са представители на бежанската вълна от Сирия и Ирак), не успяват да коригират тази широко споделяна информационна рамка. На цялата категория бежанци е пришита алената буква на порочност и престъпност.
Враждебно настроените интерпретатори, които все пак обръщат внимание на официалната информация, приравняват нападателите с малцинствата от Близкия Изток и Северна Африка като цяло. Стигматизирането ескалира.
Сред най-сериозните прояви на реч на омраза са расистките внушения. Те се конструират през изопачаване на правозащитна реторика, през препратки към „качеството” на малцинствата, през директни или завоалирани призиви за насилие. Акцентирането на етническата принадлежност на ромите в контекста на криминални новини е трайна норма в българския медиен контекст. Произтичащото от тази практика пренебрегване на етичните стандарти в журналистиката се среща както в медии, които открито разчитат на скандала и сензацията, така и в централни издания.
Едрата и дребна „циганска престъпност” e устойчив информационен рефрен. Той е част от силно маркирана реторика на противопоставяне, в която контрастират категории от различен порядък. От едната страна е циганският етнос – аморфен, безименен, масов и причиняващ зло. От другата – представители на отделни професии, конкретни потърпевши, понякога със своите лица, биография и добродетели: „Тумба цигани нападнаха служители на църква в София“ (24chasa.bg, 06.12.2015 г.), „Роми биха магазинер, не им продавал на вересия“ (dnes.bg,15.01.2016 г.), „Цигани изсичат Западния парк в София“ (trud.bg,29.01.2016 г.). Първо в БЛИЦ: „Роми с колове размазаха от бой фермер! Мургавата банда счупила черепа и няколко ребра на животновъда Николай Милков“ (blitz.bg, 29.01.2016 г.). Циганите попадат в общо семантично поле заедно с набор от опасни групи. Усещането на гражданите, че системата на правосъдието ги пази от мутри, бандити, цигани, монополи и чиновнически произволи (Ангел Джамбазки, lentata.com 20.01.2016 г.).
През наблюдавания период е налице и допълнителен акцент в осъдителната реч спрямо ромите. Инцидентите в Кьолн се употребяват като информационен ключ за усилване на страха и нетърпимостта на основата на аналогията. София се превръща в Кьолн: „Цигани опипват жени в столичния транспорт“ (vestnikataka.bg, 12.02.2016 г.), „Цигани опипват млади момичета в градския транспорт в София. Млади жени и млади момичета от столицата споделиха, че често им се случва някой смърдящ циганин да ги пипа по дупето в автобуса“ (novini.bg, 5.02.2016 г.).
Насилие по признак пол и сексуална ориентация. Ключови констатации и инициативи за справяне с недокладвани случаи на насилие от омраза. Регистриране на данни за престъпления от омраза.
ИВАН ИВАНОВ (ОДМВР – Плевен): Нямаме регистрирани данни за престъпления от омраза в регион Плевен, по-голямата част от престъпленията са битови, грабежи, влизане с взлом.
За 2018 г. в управлението са регистрирани общо 942 заявителски материала за извършени престъпления, от които 176 са прекратени. От останалите за работа 766 случая, разкрити са 386 или 50.39 %. По заведените в Първо РУ – Плевен криминални престъпления през отчетната година са започнати 955 досъдебни производства, от които 141 бързи. В Районна прокуратура – Плевен са изпратени 862 досъдебни производства, повдигнато обвинение има по 329, прекратени са 168.
Относно вида на престъпленията се посочва, че за територията на Първо РУ – Плевен структуроопределящи са престъпленията против собствеността на гражданите и престъпления, свързани с притежание и разпространение на наркотици. Регистрираните заявителски материали за извършени грабежи през годината са общо 28, от които 9 са прекратени. От останалите 19, всичките с неизвестен извършител при регистрацията им, 10 са разкрити. През отчетните 12 месеца няма регистрирани въоръжени грабежи. За периода са регистрирани 118 престъпления, свързани с наркотици, от които останали за работа са 89. През 2018 г. в Първо РУ – Плевен са задържани 759 лица по Закона за МВР, от които 469 са задържани от служители на Първо РУ – Плевен, а 290 от служители от други поделения на МВР.
АТАНАС АТАНАСОВ (Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“): Работата по разкриването на конкретно престъпление започва от подаването/приемането на заявителски материал и регистрирането му в съответната структура на МВР с полицейски функции – ГДБОП, ГД \”Криминална полиция\”, отдел \”Транспортна полиция\”, ГД \”Гранична полиция\” (и съответните териториални поделения на Главните дирекции), СДВР и областните дирекции, районните управления.
И тук идва голямата цедка. На първо място е ниската степен на доверие на гражданите в правоохранителните органи. Наистина днес можем да говорим за чувствително подобряване на работата на полицията. Но мнението, че и да подадеш сигнал и да не подадеш – файда няма, битува достатъчно широко. Работи синдромът \”някой ги хваща – друг ги пуска\”. Той се подсилва и от бавното, доста пъти нискокачествено правосъдие – дела се точат с години и често приключват с присъда за престъпника, която дори и не напомня за справедливост. И потърпевшите – особено от леките форми на т.нар. битова престъпност – въобще не намират за нужно да се жалят на арменския поп.
За всеки, прекрачил прага на полицията със своята болка и своя заявителски материал в ръка не е тайна, че там все още можеш да срещнеш индивиди, които много мило и любезно изслушват, а след това спокойно и аргументирано те убеждават, че подаването на заявление няма да оправи работата – в смисъл: не си заслужава за три буркана туршия от мазето и т.н., и т.н. И ЗМ-то отива в \”кръглата папка\”. Подобни случаи засилват усещането, че полицията е едно от неработещите звена в държавната машина.
Така че, броят регистрирани престъпления далеч не е еквивалентен на броя извършените такива.
Модели на противодействие на престъпления и прояви на антисемитизъм, ксенофобия, расизъм. Нетолерантност по религиозен признак
Ренета Караджова (Община Кнежа): В региона ни има както православни вярващи, така и мюсюлмани и католици. Нетолерантност по религиозен признак няма. По-скоро има дискриминация от религиозните институции и лидери към хората с различна сексуална ориентация. Те не приемат различните и дори използват реч на омраза срещу тях.
По природа ние сме склонни да отхвърлим различното или да изпитваме подозрения към него, особено когато става дума за възгледи, които се различават от нашите собствени. Дали това означава, че е невъзможно да проявяваме толерантност? Невежеството и липсата на разбиране са едни от най–важните основни причини за нетолерантността и дискриминацията в областта на религията и убежденията.
Но с невежеството – коренът на нетолерантността, можем да се борим. Как? Чрез образование. Образованието може да бъде главното средство за борба с дискриминацията и нетолерантността.
Толерантността не означава, че всички ще имат едни и същи идеи. Може хората да не се съгласяват помежду си. Може някои да са напълно убедени, че възгледите на другия са много погрешни. Може дори те публично да говорят за своето несъгласие. Но щом не разпространяват лъжи, опитвайки се да създадат предубеденост, това не е нетолерантност. Нетолерантност бива проявена, когато една група е преследвана, превърната в мишена на специални закони, изолирана, поставяна под забрана, когато на нейните членове се пречи да следват своите убеждения. В най–крайните случаи на нетолерантност някои убиват, а други умират заради своите вярвания. Тъй като всички форми на нетолерантност и дискриминация, основани на религия или убеждения, се зараждат в човешкия ум, то действието трябва усилието за промяна да бъде насочено именно към човешките умове.
Модели и степени на намеса на държавата в защита на малцинствата и противодействие на престъпленията от расизъм, ксенофобия и нетолерантност
Работна среща с представители на публичните институции в Плевен
05 юли 2019 г.
РАЛИЦА АНДРЕЕВА (председател на община Искър, експерт по етническите въпроси): В община Искър всички заедно, роми и НЕроми, живеем в етнически мир. По-голямата част от ромската общност е образована и работи в структурите на общината. Дискриминация няма – нито на работните места, нито в образователните институции. Проблемите, с които се сблъскваме са по-скоро липсата на работеща индустрия, с намаляването на работната ръка, застаряването на населението, остарялата инфраструктура, бедността.
РЕНЕТА КАРАДЖОВА (Началник на отдел за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси): За мен в думите „интеграция“ и „десегрегация“ е заложен политически натиск. Някои партии провеждат политика „разделяй и владей“, няма как след като се провежда такава политика ние на по-ниско местно ниво да провеждаме политика на интеграция и десегрегация. Ще дам пример с едно сегрегирано училище, което искахме да затворим в гр. Кнежа. Една политическа партия каза: „Ами не, вие няма да го затваряте това училище, защото затваряме две секции за гласуване“. Според мен ние колкото и да искаме да бъдем полезни и да насърчаваме социалната интеграция, не можем, просто сме притиснати, над нас има политически натиск. Затова интеграцията няма как да бъде факт, 29 години няма интеграция, няма да се случи по досегашния натиск и в бъдеше.
ИВАН ИВАНОВ (ОДМВР – Плевен): Както вече казах, нямаме регистрирани данни за престъпления от омраза в регион Плевен. По-голямата част от престъпленията са битови, грабежи, влизане с взлом.
Смятам, че в област Плевен няма предпоставки за ситуации като тази в село Войводиново, област Пловдив.
През последните няколко години проблемът с ромските гета в голяма степен беше решен. Най-критично беше положението в село Мечка. Там бяха разселени т.нар. \”гръцки\” цигани, които преди 25 години бяха изгонени от село Подем. Те са с най-ниския социален статус – ниско интелигентни, неграмотни, женят се помежду си по роднински. Срещу голямата престъпност в Мечка се взеха доста мерки – с постоянно полицейско присъствие, с видео наблюдение, с изпълнението на програма за работа с тази общност. Сега там ситуацията е чувствително по-спокойна. В бюлетина на Областната дирекция на МВР няма отчетено нарастване на извършените престъпления в Мечка – на непрекъснати кражби и грабежи, както беше в близкото минало.
Другото село, с многобройно ромско население в региона, е Буковлък. Там през 2012 година имаше сериозна конфликтна ситуация. По това време главен секретар на МВР беше Калин Георгиев. С него отидохме в селото и още тогава бяха описани всички незаконни постройки. Отделно с представители на ВиК и Енергото бяха описани и всички случаи на неправомерно присъединяване към мрежата.
След това започна процедура по узаконяването на постройките. Създадохме Кризисен щаб, а кметът на Буковлък – Росен Русанов се ангажира да придвижи процедурите. Бутнаха само няколко къщи, които не бяха в регулация. И там не се случи това, което се случи във Войводино.
Ромските общности в градовете Левски и Долни Дъбник също са много характерни. Те са по-богати, \”бизнесът\” им е предимно да изпращат джебчии в чужбина.
Голяма ромска общност има и в град Славяново, но тя не създава сериозни проблеми.
Изготвил:
Атанас Атанасов
[1] Проектът е съфинансиран по програма „Права, равенство и гражданство“ на Европейския съюз (2014-2020). Изпълнява се от консорциум с водеща организация Български хелзинкски комитет (БХК) и партньори: Център за междуетнически диалог и толерантност – Амалипе и Сivil Rights Defenders (CRD) – Швеция, от 1 ноември 2018г. да 29 февруари 2020г.