ВХОД А – Весела Бабинова/Владимир Зомбори

No Hate project Български Хелзински Комитет

– Вие сте казвали, че децата, които се абортират се превръщат в кученце или нещо такова и това нещо мен много силно ми въздейства и си казах, че ми се иска да попитам повече за това нещо и въобще какво мислите за самото раждане, за майчинството.

– Децата, които се абортират определено те са някакви ангелчетата под формата на нещо нежно, което идва при нас може би животинка някаква или нещо друго, което е това е един грях но това е нещо което е една душа една душа, която се превръща дали е в природата аз ги виждам някой път като котенца като такива неща, които отново ни обичат, които идват при нас децата избират родителите си защото ние имаме един огледален свят, който е на нива, които нива при всяко едно ниво на едно прераждане там се показват тези, при които трябва да бъдем искаме или не искаме кой е лошият какво трябва защо защото понякога нашите учители са стари мога ли да запаля една цигара.

–  Разбира се.

– Преча ли?

– Не.

– Защото понякога децата са нашите духовни учители, че този малък човек ни показва нещо, нещо на което трябва да се научим, ето го, ето я промяната за това, което аз казвам всичко е любов, кръговратът, отношения, животни деца свят между нас, между възрастни, защо, защото ние сме живи ние станахме лоши ние станахме лоши, лоши, лош народ, съгласна ли сте вие сте млада.

– Да, има нещо, може би такова, но има и добри хора.

– Значи тук не става въпрос, в човека има заложено божественото защо казвам аз, че всеки човек е божествен, в него е заложен и ангелът и дяволът, за да се роди дете всяка дори самото оплождане, процесът, инстинктът, който, това, което наблюдавам но то е любов майчинството на животните това е голмя любо какви майки са котките какви майки са кучетата те са можеш да го гледаш колко обича и посягаш в един момент и си казваш господи аз е трябвало малки кучета, които са, излиза не мога да правя кучкарник по-добре защото на улицата ще ги отровят и трябва да се роди аз плача аз отивам и се моля казвам на свещеника, когато аз постя аз изхвърлих, ама то е куче, не виждаш ли, нали това е религията, защото майката и тя те гледа с признателност и плаче тя плаче те са дивачета но те плачат с истински сълзи животните плачат животните се молят животните теи говорят с толкова много любов защото и котки говоря за тях с толкова много любов защото аз съм обкръжена с един свят, който понякога даже не мога да говоря някой мяуче, някой се разгонил, някой друго, което е, те създават в отделни моменти, но аз искам да ги наблюдавам и нощно време допускам котките колко са сега те родиха Майки почина, котарака ми колко са със сигурност са 8-9 аз ги наблюдавам когато съм най-изморена те много шумят някои започват да мяучат естествено но те са много интересни в един момент, в който сядам и вече не мога, защото аз не мога да го хвана да го набия, а аз искам да го набия, а когато го хвана то ме гледа в очите и се получава, защото при тях е с много голямо фосфориране се получават едни звезди истински звезди, които те гледат, гледат те изведнъж започвам да го целувам защото то е същество, което е изпълнено с нежност и с преданост да котката не се подчинява в никакъв случай не можеш да я подчиниш, но тя е интересна, че когато иска да те обича те обича за миг.

• Аз въобще не съм невинна значи аз съм осчетодявала държавата продавала съм цигари без бандерол аз съм осъзнала, че съм виновна и че трябва да го излежа това наказание просто отивам и го излежавам значи аз съм осъдена за цигари без бандерол масово примерно полицаите пушат цигари без бандерол това е обаче ненаказуемо а аз лежа за същото затвор. Тя е една сграда като катокомба бетонена сграда, която няма покрив отгоре е залята с асфалт, лятото е адска жега, зимата е адски студ на печки на дърва и въглища, мръсотия леглата са ужасни,дюшеците са ужасни, възглавниците са ужасни, не ти дават да си донесеш от вкъщи, които има възможонст искали сме искали сме примерно да си боядисаме стаята да си донесем, за да ни е по-удобно, за да ни е по-комфортно, не разрешават. Баня, баня, абсурд това е някаква подигравка, 30 жени на 4 душа са долу и 4 душа са на горния етаж на 8 душа трябва да се окъпем 30 жени в рамките на 15 минути и ни спират водата каквото си се къпал, къпал си се. В мъжките затвори в лавките има яйца има то там има и котлони те могат да си готвят в стаите да си приготвят при нас няма. Влизат в някаква стая и казват о вашта стая как мирише гадно или ти миришеш гадно а на какво да мирише жената като няма с какво да се изкъпе знаете ли какво се полага на една затворничка за месец: един сапун за къпане, един сапун за пране, двеста грама прах за пране и 10 дамски превръзки. Да ви кажа, че аз съм излежала 5 години и 5 дни затвор и нито веднъж психолог не разговаря с мен как се чувствам какво ме провокира да извърша това престъпление сега като съм без децата ми какво се случва в главата ми ама паднаха ми зъбите и това никой не го интересува напротив колкото по-съсипана излезнеш от затвора, толкова по-добре за тях ти нямаш избор просто ще извършиш ново престъпление и ще се върнеш там и те ще взимат пари за теб, всяка бройка им е ценна, те решават дали да ти улеснят присъдата или да ти я утежнят, като не ти дават работа да си максимално дълго време там, да им носиш парички и да се гаврят с теб, психически да те изкарат половин човек, това е целта на затвора, не е превъзпитание, от надзирателките, сред тях има страхотни жени, страхотни, на мен лично ми се е случвало да извикам и да кажа, абе, моля ти се, Иванова, ела да поговорим, имам проблем, трябва да споделя с някой, и тя вика само да ми останат 5 минутки свободни, ще те извикам. И наистина ме е викала и аз съм се наревавала хубаво. Затвор звучи много страшно отстрани, затворът не е страшно място, страшни са хората, които управляват затвора, те го правят страшно. В затвора може да попадне всеки, колкото и да е честен гражданин, колкото и да се старае да избягва неприятности, има невероятни случаи, в които можеш да попаднеш в затвора.

• А една година имах 40 саксии и един кактус от Тунис мъжът ми ме води на 5 км пеша, щото не знам на какъв транспорт откъде да се качим и какво да направим 5 км ходихме пеша да ми покаже кактуса и да го купим ей такъв кактус така висок като дърво няма клони няма нищо, нещо невероятно, забранен да се изнася от Тунис този кактус и в самолета как съм го крила в една торбичка много голям в една ей такава голяма торбичка от тези цветните, ама с дръжки модерни едни такива от там купена, отделно в чувал опакован, отделно напълнено отстрани с напоени памуци с вода, отделно в един найлон, в една найлонова торба вързано в пликчето и все едно ръчен багаж си нося нищо друго не нося само това и ми го пуснаха ръчен багаж чанта, какво има, за пиене водичка, такива работи, да, хайде и го донесох тука, три години го гледах ей такъв стана стана ей толкова висок и го присадих в една ей толкова голяма саксия толкова висока ей така го носех тежи не мога да го нося, защото той е ей толкова грамаден го открадна един шофьор и го даде за 1 килограм ракия и го даде в една къща в Дупница го видях, да и няколко пъти ходих звънях на звънеца на вратата никой не излезе, той стои на стълбищото, така на стълбата, ей така даже и саксията не е сменена, исках да ги питам откъде го имат, аз мога да докажа, аз имам и в София на балкона имам снимки, аз мога да кажа откъде съм го взела, откъде е донесен, тя откъде ще каже като ги няма тука, откъде, няма ги, няма ги откъде ще каже, а, нищо, аз много хубаво кълна, много, то не е за хвалене обаче не може какво повикало такова се обадило, аз не закачам никого, не пипам нищо на никого, не настъпвам никого и мен не искам да ме настъпват, настъпят ли ме, става лошо с блага дума може да ми съблечеш дрехите, гола да остана, да ти ги дам всичките, но по курвенски по гаден начин с мен не може, аз съм близнак с мен среден начин няма, или – или. Аз съм слоница, слонът търпи, търпи, ама като почне да мачка, няма спиране.

– Рядко се случва жена таксиметров шофьор да попадне човек.

– Да бе те много се кефят хората като видят даже и мъжете вчера едно момче тамът пристигах и там имаше 100 таксита и то вика тука ще се возя тука писнаха ми тези миризляци, вика то е читаво момче и много доволен остана детето много симпатично момче чистичко не ще при тези измикяри вика тука да се возя, ама вие що не идвате по-често горе на Мусагеница  – Г.Димитров е какво да идвам по-често аз съм из цяла София, не мога да идвам по-често тук специално , нали, ако ме поръчаш, ако искаш да дойда, ме извикай не телефона ми, ама ей така да седя аз там, ей сега идвам от Манастирски ливади, бях там 30 минути няма никой, викам я си отивай надолу не съм и обедвала още и така 9 години работих нощна смяна, но аз работя на аерогара и автогара нощес и качвам само хора с куфари и то ако само аз преценя да ми дойде някой с качулка не. Имала съм и избегал затворник посред бял ден се качва при мен, избегал от затвора беше един той си каза, че е избягал от затвора целия беше касен с фасове и с белези, ужас беше, искаше във Филиповци, аз като чух Филиповци откачих обаче си имах едно ключенце на колата и като го натисна и тя изкасва значи там нямаше проблеми да излезе от колата и почна да тича към Георги Кирков пазара, той разбра, че не мога да запаля втори път а аз имам копче, което я кася и не ще с ключ изобщо, нищо не му казах, викам какво стана, бе въртех, въртех този слезна и затича.

– Е добре, че го има това копче за такива ситуации.

– Е естествено, че как. Аз съм нощна смяна жена. Тука ли трябва да спра, 2 лева и 2 ст. остави ги стотинките 2 лв. толкова показва сега какво да правя аз казвам колко показва. Хубав ден, мило дете, чао душинка.

– Значи банята беше място за социални контакти и беше хубаво интересно повече от един път в седмицата не ходехме, израстнахме, без да ни хване краста, обаче се търкахме усърдно, сапунисвахме се и гледахме как растем и след като като се изкъпем и като успеят да ни изгонят от банята, защото на нас не ни се искаше да се махаме, други хора имаха кабинки дето се обличаха събличаха, а ние прави, нали с едни такива кърпи, не хавлии, защото това беше лукс, а чаршафчета се подсушавахме, обличахме там оскъдни дрехи, всичко това говоря годините, за които говоря са след 1960-та ходехме преди всичко, за да изплискаме поне водата от единия басейн, не толкова да се къпем, колкото да се гоним, не можеха да ни хванат, ние голи, имаше по-възрастни хора, които искаха да се лекуват, но не успяваха, ние ги разболявахме повече, седи, съпунисва се, търка се, полива се, нали така грухти, пръхти, всекакви хора имаше, защото това е баня, а не може за баня да се говори само фасадно, но тогава хората се опознаваха много по-добре, знаеше се от целия квартал на кой му е левия крак, на кой му е десния, щото той на голо, така както беше бръснарския салон, бръснарят може всичко да ти разкаже това дете от кого е или не е, да ти каже кой ще бъде министър председател евентуално или кой е в борда, банята беше също място за социални контакти, освен за сваляне на така наречената кир и интересно беше, забавно беше, просто беше празник. Постоена хубаво, поддържана баня, еди що си, ходихме на Горнобанската баня и се возехме на първия тролей в България, тролей, тролей, тролейбус, това беше първият тролейбус в държавата, тролейбусни машини и ходехме с торби баща ми натъпкани от майка ми с всякакви пособия, дрехи и т.н. и ходехме в Горна баня на баня, сега ходят по дискотеки някакви, ето както сега, както сега сме седнали тука, тогава имаше кръчми, истински кръчми с тези сгъваемите, класически столове, както и да е, отиваш да се освежиш, както стана дума, че и моите родители са ходели, нали, така и ние, щото нали приемственост, какъвто родителя, такова и детето, продължаваш, ходехме, къпахме се, излизахме чисти и за нула време пак готови за баня, но там имаше вече външни чешми по дворовете, легенчета, менчета, докато дойде време за новата баня след една седмица. Начи постепенно хората си изпонакупиха бойлери и постепенно спряхме да ходим на такава баня, сградата не знам откога запустя, но поне едно сигурно 30-тина години, може би всичко си действа разрушително с времето, нали. Много пъти сме си задавали въпроса защо не стане спа център, защото това е минерална вода и т.н. въпреки, че сега всичко се застрои без минерална вода или неи така. Съвпада разрухата на тази баня с така нареченото демократично време, наричам го така нареченото, но не го усвоявам като такова, не го мисля така.

 – Аз имам две смъртни присъди, единият беше убил сина и дъщеря си ги беше убил, другият беше много годно убил леля му там, но беше гилотина, то леля му беше, завещала всичко и той понеже поискал да да вземе всичкото имущество, да го продаде и да отиде в Щатите да живее и на бърза ръка.

– И не се е върнал с нея.

       – Не се е върнал с нея.

      – Знаеш ли го този виц, дето.

      – Беше я закопал там под едно дърво и ни се беше ебала майката на един снег като отидохме на копаем, той ни води и вика тука беше, сега кой ще копа, нема аз да копам, аз съм си вземал една бутилка коняк, защото то зима, бати вали снег духа ветър, жена ми ме облече, обаче горе некъде минус 5, минус 10 градуса, полицаите копат, псуват и аз викам на шофьора бегай долу на Златните мостове при оня отиде да донесе коняк и за полицаите, дето копат, ония почнаха да копат.

     – А той ви води там, където е заровил.

     – Той ни води и ни казва тука е заровена, а ние направихме една дупка метър и половина, нема никой и ония се ядосаха, вече ще го бият с кирките, извинявай много, нали то първо голем снег, начи ти махаш първо 60 см. снег, почваш да копаеш замръзнала земя, аз им викам вие сте идиоти, нали вземете от Централни гробища двама трима професионални гробари, нали платете им там по 25, 30 лв. викам вие дойдохте тука, ама те МВР-то немат пари и копахме, копахме и оня вика, а не е  тука.

    – Той вика така, объркал се е.

    – Метър и половина трап, ще ти еба майката, това онова, пък се връщаме, пък пращаме хора да пазят другата поляна, знае ли се и накрая те донесоха някакъв апарат, тези от Института по криминалистика. И с този апарат на второто място като го включихме, значи ти като го включиш там има едно нещо, което може да регистрира, ако има тяло отдолу, разбираш ли, отделят се някакви въглероди, не знам си какво си и се установи, че действително има, вторият път като отидохме на поляната съвсем научно ние карахме една седмица, викам ще ви еба майката.

    – А той защо, той значи е признал?

    – Той призна, ама се объркал.

    – Бори се за по-малка присъда ли какво, защо въобще?

   – Да ни покаже къде е тялото, то все пак, колкото и да е.

    – И го осъдихте на смърт?

   – Не, мисля, че то 20 години отнесе. Те беха некакви истории, нещо се беха напили, нещо се беха скарали, беше го наръгал с един нож, тука една беше нарязала баба си на парчета, Зона Б5, под МВР болницата, беше разхвърляла на бабата парчетата, там има един запуснат парк, една моя колежка, прокурорка, тя сега е по майчинство, първото й дежурство я пращат да събира на бабата парчетата, един с кучето, тръгва да го разхожда и в един момент кучето му носи един крак на бабата част от кръга и оня се къкнал, после като дошъл в съзнание, повърнал два пъти и се обадил, а от един дъжд вали, ние ходим да събираме на бабата, там крак, тука ухо. Имах и някаква друга история, която беше много смешна нали той оня нещо се чука с гаджето си, нещо се ядосва, взима един нож и ръга три пъти в корема, те я вкарват в Пирогов, оперират я, аз го псувам, защото това е опит за убийство, гаджето му идва да реве в залата, че трябва да го пуснат, аперативният съд го пуска и точно преди присъдата, двамата взеха та се ожениха, имат семейство имат и дечица.

      – Верно ли?

     – Да, абе изобщо животът става, такива циркове стават, ти викаш не театър, ами сериали можеш да направиш. Имай предвид аз 30 години съм се занимавал с идиоти и мръсници, продължавам да вярвам в хората, може да имам вид на наивник на средна възраст, но продължавам да вярвам в доброто у хората.

       – Как беше по празниците има ли клиенти?

       – Клиенти без пари.

       – Как така без пари?

      – Ей така и не плащат и нищо не оставят отгоре излезнал си да ги водиш на този празник и да ги спасяваш от студ и накрая нищо българинът не става за нищо това е цялата работа, сърби водих от Студентски град до метростанция Сливница сметката 27 лв., 60 лв. ми дадоха, знаеш ли какво е мисленето на сърбите спрямо българското 60 лв. значи викам в Сърбия на празник като работиш, независимо каква работа плаща се двойно, вика, тройно а наште българи за нищо не стават, поне на мен такива клиенти ми се паднаха говорях похарчили 300- 400 лв. в ресторант дава ми точно сметката му 6,71 лв. и ми дава точно 6,71 лв. и аз му ги хвърлям така викам слизай по-бързо викам ти се подиграш с тази една стотинка, която ми даваш, разбираш ли какво става, говорят си тука, че са похарчили 300 – 400 лв. в ресторанта, не може да даде 20 ст. отгоре срам какво да ти кажа, това ми беше последна година, в която работя на Нова година, по-добре и аз да си пия, отколкото да ги возиш некакви пияндури и отделно пък тези, които ми избегаха в Люлин, да не ти казвам, трима. Не ми платиха, те са трима, аз съм сам, ще извадят нож, да ме наръгат, каква ми е далаверата за 10 лв. майната му. От 15 ноември досега 130 лв. даже и от жена включително вика сега ще дойде майка ми да ти плати влиза оттука излиза отзад и аз понеже съм живял в Дианабад и го знам наизуст квартала веднага запалих колата и отидох отзад много бързо викам сега къде ще я гоня, 20 секунди да се бях усетил, че ще ми го направи този номер, ще я стигна, ама аз късно загрях, после като видях, че бега надолу, викам, нека бега не дай си Боже да я кача втори път, ще я кача на Витоша, ще я съблека чисто гола и ще й взема дрехите и ще остане там щото аз по физиономия много помня, по имена не, но по физиономия човек качи ли се при мен веднага го запаметявам. Специално за Нова година ти казвам минус 10 беше не знам, знаеш какви беха температурите качват се съзнат ти ги спасяваш от студ, такова, те се правят на интересни, по-добре не се качвай, като се правиш на интересен. Немаш ли дребни пари, взе ми всичк пари.

        – Чакай, 2, не…

        – Всички пари ще ми вземеш с тази 50-чка.

       – Чакай сега ще ги събираме.

       – Ето ти 40, 20, 30…

       – Айде сега след мене ще дойде някой с дребни.

       – Кой, никой няма да дойде.

       – Ще съм ти на късмет, ще видиш, хайде чао и успешна година.

       – Това всичко е умрело, ти казвам мъртво, аз не съм ходила там изобщо само мангали то е същото за да има развитие, някой трябва да го прави иначе как да стане ей сега например младежта масово говорят имам три дипломи за не занм си какво не знам си що и няма кой да ме назначи е кой да те назначи нали ти си човекът с акъла, аз ли да те назнача, на какво да те назначим като аз нямам образование примерно, за да измислим неква схема о нещо да се работи и така нататък логиката каква е караш скъпа кола защо защото имаш пари да си я купиш нали трябва да имаш и акъл, за да я изкараш тази кола а така, значи такава е логиката, значи верно тази логика малко се разминава, ама в крайна сметка нещата натам върват, щом имаш акъл да учиш, значи трябва да имаш акъл и да въртиш бизнес. Иначе ще те назначи някой батко, бат Бойко, бат Сал, Митьо Пищова държавата на батковците разбираш ли само тука може да се случи да имаш шест дипломи и да взимаш 300 лв. заплата, разбираш ли.

     – Да, така е.

      – Не става, значи трябва младите хора да се по-предприемчиви, ще ти кажа една история друга ще ти я кажа в момента има много голям сблъсък на интереси нещо като орел рак и щука, нали знаеш приказката.

     – Да.

     – Всеки си дърпа към него, защо, имаме хора, които са израснали по времето на комунизма и са възпитавани по времето на комунизма и са още живи тези хора, разбираш ли има малко от комунизма, малко мутрите и малко демокрация, а има и хора, които не ги знаят тези неща и знаят само новото време, разбираш ли ме и сега всеки си дърпа към неговия край кончето си дърпа, обаче знаеш ли кое е най-страшно в цялата схема, че ни управляват хората, които са израснали тъпите гадни комуняги, комунизма като цяло съкрати страшно много мисленето на хората, защото комунизма беше и баща и майка той казва така аз ти давам обарзование безплатно, лечение, всичко, от което се нуждаеш, за да живееш, от тебе се иска само да бачкаш, разбираш ли, а един човек, когато не мисли за оцеляването гънките на мозъка му се изглаждат и стават гладки като яйце, разбираш ли ме той не мисли в момента сега ти седиш и си гризеш ноктите и кажи ми сега какво да направя, за да оцелея, за да дам някакъв нормален начин на живот на моите деца, да им подсигурим къща, дом и всички тези работи и на теб мозъка ти прави цъка цъка докато примерно онези хора от онова време мозъкът им беше закърнел единственото нещо, което мислеха там, където работиш какво да гепиш, разбираш ли защото всичко останало ти го даваше държавата в замяна тя искаше да си й роб, точка по въпроса. Навремето думата съдба не значеше нищо ти се раждаш примерно в Ихтиман, знае се в коя детска градина ще си знае се в кое училище ще си знае се там местния завод, където ще работиш и така и на тебе целия ти живот е точка по въпроса, разбираш ли.

       – Да.

       – Докато в момента човек може сам да си определя съдбата, но много хора решиха да си хванат това и да ходят в чужбина много хора решиха да се правят на войводи и да вдигат нещо над гроба други те си имат някакъв съвсем техен интерес, така че като всички тези поколения, които ти ги изброих едно по едно започнат да се ходят, така да се каже към Орландовци с еднопосочен билет и останат хората, които тези неща не са ги хванали, не са ги видели, а те имат страшно много информация за какво ли не, те ще си направят много хубава държава, разбираш ли и те нещата … няма как да се върнем в праисторическата ера, няма как да върнем турското робство, нещата ще вървят лека полека напред.