AХ, ТЕЗИ \”ЛУДИ\”… 

Двама психиатри и един сексолог за стигмата \” лудост\” .

Разговор на Антоанета Ненкова с Румен Бостанджиев – сексолог, преподавател в Бургаския свободен университет; Цветеслава Гълъбова – психиатър, директор на Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски” – гр. Нови Искър; Владимир Сотиров – психиатър, управител на Амбулатория за психично здраве „Адаптация”

НА РЪБА

Владимир Сотиров: …Сещам се за разказ на пациент, който посрещна новата 2012 г. в Държавната психиатрична болница в Карлуково. Когато се видяхме, беше наскоро изписан от там след 3-месечно лечение. Чудеше се как е оцелял – лежали са в стаи без стъкла на прозорците, с поставен шперплат на това място, лежали на пропитите с урина дюшеци. Няколко души починали от пневмония, лежейки голи, вързани и подгизнали в собствената си урина. Единственото топло помещение в отделението била сестринската стая. Апропо, това е много типично за институцията. Институцията се грижи първо за оцеляването и евентуално за комфорта на персонала, но не  и на пациентите. Психиатричната грижа  не съществува, за да произвежда здраве, а за да поддържа собственото си съществуване и да обслужва служителите си. За това на институцията не й трябват здрави пациенти. Трябват й болни пациенти. „В коридора имаше само една печка-духалка, около която се събирахме” – каза човекът.

ДНЕС В БЪЛГАРИЯ ХОРАТА С БОЛНА ПСИХИКА „ВСЯВАТ УЖАС И СТРАХ“ У \”НОРМАЛНИТЕ\”.

Цветеслава Гълъбова:

Пускат лудите на улицата

имаше такова заглавие във вестник при един от поредните опити да започне психиатричната реформа в България и да се завърнат различните в общността. В структурата на психичноздравната стационарна помощ са включени 12 психиатрични болници, 12 диспансера, 22-23 отделения към профилни болници и 4-5 клиники към университетските болници. Една от държавните психиатрични болници е нашата болница със 150 легла. Психиатричните болници са създавани на исторически принцип. Те са на възраст между 70 и повече от 100 години. Болницата в Карлуково миналата година честваше 110-годишнина. Те са създадени във времето, когато концепцията за лечение на тези болни е те да бъдат изолирани. Затова са разположени или в периферия на населените места (Нови Искър), или извън тях (Карлуково). Единствената психиатрия, която изглежда както трябва – като лечебно заведение, е пазарджишката. Тази болница обаче е нова – на 7-8 години. Другите 12 болници са ужасяващи – или като разположение, или като материален бит, или и двете. Всичките страдат от кадрови дефицити.

ЩЕ ДОЖИВЕЕМ ЛИ ВРЕМЕТО, КОГАТО ИЗРАЗЪТ „АЗ СЪМ ПСИХО” НЯМА ДА БЪДЕ ПРИСЪДА?

Румен Бостанджиев: У нас съществува едно неизяснено понятие – „социално слаб”. Много често психично болните са социално слаби, но не е ясно как могат да станат „социално силни”.Психичното здраве не се кове в психиатричната клиника. То се поддържа и развива в общностите на базата на подпомагане на специфичната култура.Неизползван ресурс е хората да се възпитават от най-ранна възраст така, че да развиват своята социална и емоционална компетентност, да могат да използват преживяванията си като навигационна система в ориентацията си какво става с тях и при отношенията с другите хора, да могат да имат контрол върху личния си живот, да могат да вземат адекватни и отговорни решения. Например в САЩ от 10 години има голяма общност, която се занимава с това. Програмите са внедрени в държавното образование и това дава резултати…