Проблемът
Проблемът с разпознаването, разпространението, законодателството и практиката за борба с престъпленията, подбудени от предразсъдъци в България, е изключително сериозен. Той засяга голям брой уязвими хора, които стават жертви на разнообразни форми на престъпна дейност, мотивирана от различни по вид и дълбочина предразсъдъци. Тези престъпления достигат рядко до вниманието на правоприлагащите органи, а когато достигнат, остават много често ненаказани. Както законодателната рамка за борба с тях, така и стандартите за тяхното разследване и наказване в България са дефицитни. Те не съответстват на международните стандарти. Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ, Съдът) се е произнесъл по няколко дела срещу България, в които е установил нарушения, свързани с разследването и наказването на подобни престъпления. Едно от тях е ключовото за цялата европейска система за защита на правата на човека дело Начова и други срещу България, в което става дума за убийство на двама роми от служители на военна полиция. Това дело бе решено от Голямата камара на ЕСПЧ, която през 2005 г. установи нарушение на член 14 (забрана за дискриминация) във връзка с член 2 (право на живот) на Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията) заради това, че българските власти не са разследвали адекватно възможните расистки подбуди на това убийство.
Борбата с престъпленията, подбудени от предразсъдъци, е ангажимент на цялото общество. Разбира се, основна роля в нея имат правоприлагащите органи, но такава имат и представителите на гражданското общество. Те също трябва да разпознават тези престъпления, да ги докладват и да оказват помощ на техните жертви.
Същност и видове
Престъпленията, подбудени от предразсъдъци, са умишлени деяния, които увреждат сериозно обществените отношения и са извършени със специфичен мотив, свързан с предразсъдък спрямо определени характеристики на жертвата. Те са известни още като „престъпления от омраза“ и повечето от тях са наистина такива. Омразата може да е свързана с расата, етническата принадлежност, религията, сексуалната ориентация или някоя друга характеристика на жертвата. Такива са например убийството или нанасянето на телесна повреда на лице поради етническа принадлежност. Извършителят привижда в жертвата не толкова конкретния човек, а представителя на омразния му етнос. Физическите насилия над жертвата поради нейната раса или етническа принадлежност са типични престъпления от омраза. Но такива могат да бъдат и най-различни други посегателства – повреждане на имущество, изнасилване, лишаване от свобода, принуда, кражба, измама и пр. Те могат да бъдат насочени пряко към жертвата поради нейната раса или етнос, но също така и към свързано с жертвата лице – неин роднина, близък или просто лице, което я е подкрепяло в миналото. Жертвата може да е и организация, която оказва подкрепа на лица, които извършителят мрази, например организация за подпомагане на бежанци и мигранти или организация за подпомагане на ромите.
Подбудите/мотивите,[1] които често представляват оправдание на омразата, може да са най-разнообразни. Извършителят може да вярва, че ромите като етнос са престъпници; или че мигрантите, които са по-низши човешки същества, следва да бъдат тормозени и насилвани, за да бъдат прогонени; или че на турците, които са наследници на османските поробители, следва да се отмъщава; или че евреите са безскрупулни в своето желание да се обогатяват за сметка на останалите хора и следва да бъдат грабени и прогонвани, дори избивани.
Подобни предразсъдъци могат да станат основа за престъпни посегателства не само към представители на расови и етнически общности, но и към други социални групи – религиозни общности, хора от другия пол, хора с различна сексуална ориентация или полова идентичност, хора с увреждания, възрастни, деца.
Макар доминиращото чувство при престъпните посегателства, подбудени от предразсъдъци, най-често да е омразата към дадена група, това не винаги е така. Има хора, които вярват, че насилието спрямо деца може да е „за тяхно добро“
Традицията на обозначаването им като „престъпления от омраза“ идва от движението за граждански права в САЩ когато проблемът с „престъпленията от омраза“ (hate crimes) се обсъжда за пръв път по отношение на насилията над чернокожите американци. Исторически тези насилия наистина са основани в масовия случай на расистка омраза. На тази база са формулирани и първите закони, наказващи „престъпления от омраза“ в САЩ, както и в други страни по света. Паралелно, на ниво международни стандарти расата, етническата принадлежност и религията са първите базисни характеристики на човешката личност, спрямо които се налагат изисквания за защита със средствата на наказателното право. Към тези „защитени признаци“ впоследствие се добавят и други – пол, сексуална ориентация, полова идентичност, увреждане, възраст, политически убеждения и др. За обозначаване на престъпленията, свързани с цялото разнообразие на такива признаци, започва да се употребява и по-точния термин „престъпления, подбудени от предразсъдъци“ (bias-motivated crimes). Поради широкото разпространение на първоначалния термин обаче често с „престъпления от омраза“ се обозначават всички престъпления, подбудени от предразсъдъци. А поради това, че престъпленията, подбудени от предразсъдъци, представляват крайна форма на дискриминация, те понякога се обозначават като престъпления с „дискриминационни подбуди“.
[1] „Подбуди“ и „мотиви“ тук се употребяват като синоними. Терминът, който използва българското наказателно право, е „подбуди“.
Европейски опит
В практиката си Европейският съд по правата на човека е установил две позитивни задължения за разследване на престъпленията, подбудени от предразсъдъци. Преди всичко, държавите са длъжни да разследват всякакви форми на физическо насилие над лица, които се намират под тяхната юрисдикция, дори когато насилията са извършени от частни лица и независимо от това дали извършителите са имали дискриминационни подбуди или не. Ако държавите се провалят в това свое задължение, би било налице нарушение на член 2 от Конвенцията (право на живот) или на член 3 (защита от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне). Още в решението си по допустимост по делото Менсон и други срещу Обединеното кралство от 2003 г. Съдът приема, че отговорността на държавата да разследва енергично и безпристрастно е още по-голяма когато става дума за расистки мотивирани престъпления. Това е необходимо, „[…] предвид необходимостта да се преутвърждава непрекъснато заклеймяването от обществото на расизма и да се поддържа доверието на малцинствата в способността на властите да ги защитят от заплахата от расистко насилие“.[1] Този принцип, че престъплението от омраза налага допълнително задължение за енергичност и безпристрастност при разследването, Съдът утвърждава впоследствие по редица дела за расистки мотивирано насилие.[2] Той се отнася и до дела, свързани с престъпления, мотивирани от предразсъдъци на други основания, като например сексуална ориентация[3] и политически убеждения.[4]
Второто позитивно задължение на държавите при разследване на престъпления, мотивирани от предразсъдъци е демаскирането на специфичния дискриминационен мотив. В решението си по делото Начова и други срещу България ЕСПЧ подчертава:
„Когато разследват случаи на насилие и по-специално смърт в ръцете на държавни служители, държавните органи имат допълнително задължение да предприемат всички обосновани действия, за да разкрият каквато и да била расистка подбуда и да установят дали е възможно етническа омраза или предразсъдък да са изиграли роля в събитията. Ако не направят това и приравнят насилие и бруталност по расистки подбуди на случаи, които не са свързани с расизъм, значи си затварят очите за специфичния характер на действия, които са особено пагубни за основните права. Липсата на разграничение на начина, по който съвсем различни ситуации, се овладяват представлява необосновано третиране, несъвместимо с член 14 от Конвенцията.“[5]
В решението си по делото Идентоба и други срещу Грузия, в което става дума за неадекватно разследване от грузинските власти на насилие основано на сексуалната ориентация на жертвите, Съдът обобщава:
„Третирането на насилието и бруталността по дискриминационни подбуди по същия начин като случаите, при които няма подобни индикации, би означавало затваряне на очите спрямо специфичната природа на деяния, които са особено пагубни за основните права. Липсата на разграничение на начина, по който съвсем различни ситуации, се овладяват представлява необосновано третиране, несъвместимо с член 14 от Конвенцията.“[6]
Държавите могат да носят отговорност за престъпление, подбудено от предразсъдъци дори когато са разкрили и наказали извършителя, но не са предприели подходящи мерки, за да предотвратят насилието. Така в решението си по делото Опуз срещу Турция от 2009 Съдът установява нарушение на член 14 във връзка с член 2 и член 3 от Конвенцията в случай на системно насилие от страна на съпруг спрямо своята съпруга, за което властите са знаели, но не са предприемали своевременни ефективни мерки, за да го предотвратят. Насилието ескалира и се стига до убийството на майката на съпругата след като тя предприема действия да изведе дъщеря си от града, в който живее семейството. Според Съда:
„Имайки предвид горната констатация, че общата и дискриминационна пасивност на съдебните власти в Турция, макар и неумишлена, засяга най-вече жените, Съдът смята, че насилието, претърпяно от жалбоподателката и майка ѝ, може да се счита за насилие, основано на пола, което е форма на дискриминация срещу жените. Въпреки реформите, провеждани от правителството през последните години, общата липса на реакция от страна на съдебната система и безнаказаността, с която се ползват насилниците, както беше установено в настоящия случай, доказва, че липсва достатъчно желание да бъдат предприети необходимите действия за справяне с домашното насилие.“[7]
В по-късната си практика Съдът утвърди този подход по други дела. Така по делото Талп срещу Италия от 2017 г. Съдът установи нарушение на член 14 във връзка с членове 2 и 3 от Конвенцията заради мудността на италианските власти да предприемат необходимите мерки за защита на жалбоподателката от домашно насилие. По това дело тя е била жертва на насилие от страна на своя съпруг на няколко пъти, при което компетентните национални власти са били известени. Но те не са предприели разследване, нито мерки за защита на жалбоподателката в продължение на седем месеца. Съпругът ѝ бил осъден за нанасяне на тежка телесна повреда едва три години по-късно. Съдът установява, че подценявайки сериозността на насилието италианските власти на практика са го насърчили. Поради това жалбоподателката е била жертва на дискриминационно насилие в нарушение на член 14.[8]
В решението си по делото Шкорянец срещу Хърватия от 2017 г. ЕСПЧ установи нарушение на член 14 във връзка с член 3 в случай, при който приятелката на етнически ром, която обаче не е ромка, е пострадала, както и приятеля ѝ от побой от страна на двама мъже, които са крещели расистки псувни докато са ги били. Властите в Хърватия установяват и осъждат извършителите, при това за престъпление от омраза, но извършено само по отношение на приятеля на жалбоподателката. Съдът в Хърватия изрично отказва да я признае за жертва на такова престъпление, тъй като тя не е ромка. В мотивите си ЕСПЧ приема, че задължението за разследване и наказване на престъпление от омраза включва също така „[…] актове на насилие, основани на действителна или предполагаема връзка или съюз с друго лице, което действително или предполагаемо притежава определен статут или защитен признак. Тази свързаност може да приеме формата на членуване или връзка на жертвата с определена група […] например чрез лична връзка, приятелство или женитба.“[9]
[1] ECtHR, Menson and Others v. the United Kingdom, No. 47916/99, Decision of 6 may 2003.
[2] Вж. например: ECtHR, Nachova and Others v. Bulgaria, Nos. 43577/98 and 43579/98, Grand Chamber judgment of 6 July 2005, § 161; ECtHR, Bekos and Koutropoulos v. Greece, No. 15250/02, Judgment of 13 December 2005, § 70; ECtHR, Angelova and Iliev v. Bulgaria, No. 55523/00, Judgment of 26 July 2007, § 98; ECtHR, B.S. v. Spain, No. 47159/08, Judgment of 24 July 2012, § 59; CEDH, Abdu c. Bulgarie, no. 26827/08, Arrêt du 11 mars 2014, § 44; ECtHR, Balázs v. Hungary, No. 15529/12, Judgment of 20 October 2015, § 54; CEDH, Gjikondi et autres c. Grèce, no. 17249/10, Arrêt du 21 décembre 2017, § 44.
[3] Вж. например: ECtHR, Identoba and Others v. Georgia, No. 73235/12, Judgment of 12 May 2015, § 63.[4] ECtHR, Virabyan v. Armenia, No. 40094/05, Judgment of 2 October 2012, § 220.
[5] ECtHR, Nachova and Others v. Bulgaria, § 160.[6] ECtHR, Identoba and Others v. Georgia, § 67.[7] ECtHR, Opuz v. Turkey, No. 33401/02, Judgment of 9 June 2009, § 200.
[8] CEDH, Talpis c. Italie, no. 41237/14, Arrêt du 2 mars 2017, § 145.
[9] ECtHR, Škorjanec v. Croatia, No. 25536/14, Judgment of 28 March 2017, § 66.
Българското законодателство
Българският Наказателен кодекс криминализира престъпленията, подбудени от предразсъдъци, по два различни начина:
- Чрез отделни състави, предвиждащи наказания за деяния, които не са престъпления ако не са извършени с дискриминационни подбуди. Такива са разпоредбите на чл. 162, ал. 1 и 3; чл. 163; чл. 164, ал. 1 и 2; чл. 172, ал. 1; чл. 419а.
- Чрез състави, които предвиждат по-тежки наказания за вече формулирани престъпления, които са извършени с дискриминационни подбуди. Такива са разпоредбите на чл. 116, ал. 1, т.11; чл. 131, ал. 1, т.12; чл. 162, ал. 2; чл. 416; чл. 417; чл. 418.
Наказателните състави от първия вид включват:
- Проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин (чл. 162, ал. 1);
- Образуване или ръководство на организация или група, която си поставя за цел подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност или употреба на насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, както и системно допускане на такива деяния (чл. 162, ал. 3);
- Участие в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност (чл. 163);
- Проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин (чл. 164, ал. 1);
- Оскверняване, унищожаване или повреждане на религиозен храм, молитвен дом, светилище или прилежаща към тях сграда, техни символи или надгробни паметници (чл. 164, ал. 2);
- Съзнателно създаване на пречки на някого да постъпи на работа или принуждаването му да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения (чл. 172, ал. 1);
- Оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на извършено престъпление против мира и човечеството, с което се създава опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, както и подбуждане към оправдаване, отричане или омаловажаване (чл. 419а).
Наказателните състави от втория вид включват:
- Умишлено убийство, извършено по извършено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди (чл. 116, ал.1, т.11);
- Причиняване на телесна повреда по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди (чл.131, ал. 1, т.12);
- Употреба на насилие срещу другиго или повреждане на имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения (чл. 162, ал. 2);
- Геноцид, тоест с цел унищожаване изцяло или отчасти на национална, етническа, расова или религиозна група: а) причиняване на смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група; б) поставяне на групата в такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение; в) предприемане на мерки, насочени към възпрепятстване раждаемостта сред такава група или г) насилствено предава деца от една група в друга с цел, както и приготовление и подбуждане към геноцид (чл.416);
- Апартейд, тоест с цел установяване или поддържане на господство или систематическо подтисничество на една расова група хора над друга расова група хора: а) причиняване на смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица от втората група хора; б) налагане условия на живот от естество да причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група хора; незаконно лиши от свобода членове на расова група хора или ги подлага на принудителен труд; в) предприемане на мерки за възпрепятстване участието на расова група хора в политическия, социалния, икономическия и културния живот на страната и за преднамерено създаване на условия, които препятстват пълното развитие на такава група хора, в частност, като лишава нейните членове от основни граждански права и свободи; г) предприемане на мерки за разделяне на населението по расов признак чрез създаване на резервати и гета, чрез забрана на смесени бракове между членове на различни расови групи или чрез експроприация на принадлежаща им поземлена собственост; д) отнемане на основни права и свободи на организации или лица, понеже те се противопоставят на апартейда (чл. 417 и чл. 418).
Доклади и методологии
Проектът „Укрепване на ролята на гражданските организации на уязвими общности в България да противодействат на дискриминацията, нетолерантността, езика на омразата и престъпленията от предразсъдъци“ (EQUALTOGETHER) е съфинансиран от програмата на Европейския съюз „Граждани, равенство, права и ценности“ (2021 – 2027). Той се изпълнява от консорциум, координиран от Български хелзинкски комитет в партньорство със сдружение „Организация ДРОМ“, сдружение „Асоциация ИНТЕГРО“, Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение, Ромска академия за култура и образование, Младежка ЛГБТ организация Действие. Изразените възгледи и мнения са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската комисия. Европейският съюз или Европейската комисия не носят отговорност за тях.
Методологии
Настоящите методологии са изготвени в рамките на проекта „Укрепване на ролята на гражданските организации на уязвими общности в България да противодействат на дискриминацията, нетолерантността, речта на омраза и престъпленията от омраза“ (EQUALTOGETHER), съфинансиран от Европейския съюз.
Те са предназначени за укрепване на капацитета на гражданското общество да разпознава дискриминацията, престъпленията от омраза и речта на омраза, както и да докладва за тези правонарушения.
Две от методологиите са изготвени от Наблюдателния комитет на проекта, с водещ автор Боян Захариев. Третата методология е с водещ автор Красимир Кънев.
Методология за регионални оценки на специфичните предизвикателства, които срещат уязвими групи и общности, във връзка с дискриминацията, нетолерантността, езика на омразата и престъпленията от омраза
Методология за създаване на работеща платформа за докладване на инциденти от омраза
Методология за регионални обучения, организирани по проекта „Укрепване на ролята на гражданските организации на уязвими общности в българия да противодействат на дискриминацията, нетолерантността, речта на омраза и престъпленията от предразсъдъци“
Регионални доклади
Пет регионални оценки на специфичните предизвикателства, които срещат уязвими групи и общности, във връзка с дискриминацията, нетолерантността, езика на омразата и престъпленията от омраза
Настоящите методологии са изготвени в рамките на проекта „Укрепване на ролята на гражданските организации на уязвими общности в България да противодействат на дискриминацията, нетолерантността, речта на омраза и престъпленията от омраза“ (EQUALTOGETHER), съфинансиран от Европейския съюз.
Те са предназначени за укрепване на капацитета на гражданското общество да разпознава дискриминацията, престъпленията от омраза и речта на омраза, както и да докладва за тези правонарушения.
Две от методологиите са изготвени от Наблюдателния комитет на проекта, с водещ автор Боян Захариев. Третата методология е с водещ автор Красимир Кънев.