За да намалеят случаите на дискриминация, езика на омразата и престъпленията от предразсъдъци трябва да овластим уязвимите групи, ако искаме да имаме демократично общество. Това бе обобщение на социолога Венелин Стойчев, по време на провелата се, на 4 юни 2024 г. трета Национална застъпническа среща с публичните власти, по проекта „РАВНИ – ЗАЕДНО“ (ЕQUALTOGETHER). Срещата бе с представители на изпълнителната власт.
Заради липсата на активни държавни политики за социална интеграция и десегрегация на ромската общност, се губи ценен ресурс, подчерта Сашо Ковачев от организация ЛАРГО в Кюстендил. „Ромите избягаха навън, образоваха децата си, които вече говорят чужди езици и сега много бизнеси в града изпитват недостиг на работна ръка. Пилее се човешки ресурс, защото от 30 години ромите са най-мразената и сегрегирана общност. “
B cлeдвaщитe 5 гoдини нa пaзapa нa тpyдa в Бългapия ще има недостиг на около 500 000 paбoтници – тази статистика на Агенцията по заетостта от 2023 г, припомни Виктор Лилов, член на Наблюдателния комитет на проекта.
Българското правителство отказваше да признае, че има сегрегация на ромската общност, преди да се приеме рамкова програма от 2000 г., припомни политологът Румян Русинов. Тогава започна бавният, но успешен процес по образователната десегрегация на ромските деца .Днес в университетите има вече над 5000 ромски студенти. По места, като например в община Кюстендил, в полицията, училищата и в социалните служби се назначават служите с ромски етнически произход. И този процес е нужно да продължи.
Трябва ли да чакаме обществото да узрее за промените, които се правят в Наказателния кодекс?
За някои от несъвършенствата в съвременното наказателно право, по отношение на престъпленията от предразсъдъци и криминалната реч на омраза, говори на срещата Красимир Кънев от БХК. Един от основните проблеми, свързани с наказателното право е, че в общата част на кодекса липсва разпоредба, налагаща приемането на подбудите от предразсъдъци като утежняващи вината обстоятелства. Това, при някои престъпления, остава в рамките на преценката на съдийския състав. „Няма наказателен кодекс, в други европейски държави, който да не указва, в общата си част, отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства“. За някои престъпления с мотив от предразсъдъци няма квалифицирани състави. За едно демократично общество е изключително важно , в рамките на формалния контрол – правото – да бъде заложено „демаскиране на мотивите от предразсъдъци“.
В българското законодателство има напредък по отношение на дискриминацията,
основана на пол, при тежките престъпления, каза Геновева Тишева – член на Комитета на ООН за защита от дискриминацията спрямо жени, за периода 2023 – 2026 г. Препоръките към България са да се извършва системен медиен мониторинг и да се налагат санкции на медии, когато се стереотипизира публично ролята на жената. Сред положителните примери в Европа бе псочена Молдова, която е направила законодателни промени срещу използване на сексистки език и прояви на дискриминация към жените в политиката. В Италия се предприемат мерки срещу виктимизацията на жените, решили да направят аборт.В света също има напредък – в Гватемала са въведени законодателни гаранции за защита на ЛГБТИ жени, а в Шри Ланка – делото Калдера декриминилизира хомесексуалността.
За българското министерство на вътрешните работи, превенцията на дискриминацията и престъпленията от предразсъдъци е първостепенна тема и актуална работна задача, каза в приветствените си Стоян Темелакиев, зам.-министър на МВР. Две постоянни комисии работят за международно правно сътрудничество в сферата на противодействието на престъпленията от предразсъдъци, една национална работна група е фокусирана върху мерките за преодоляване на прояви на антисемитизъм допълни Бисерка Цанева, зам.- министър на правосъдието.
Социалните платформи – подиум на омразата
И макар и да се наблюдава, според представения медиен мониторинг „Образът на малцинствените и уязвимите групи в българските медии“ от февруари 2023 г., съществено намаляване на използването на езика на омраза в изследваните 13 медии – печатни и електронни, то речта на омраза остава ненаказана и много опасна. Най- широко е разпространението на езика на противопостяване в социалните платформи. За съжаление ограничаването на използване на трафични данни като доказателства само при наличие на тежки престъпления, не спомага да се предотврати разпространението на речта на омраза в социалните мрежи, посочи Богдан Млъчков от Министерството на правосъдието.
В Националната застъпническа среща участваха представители на изпълнителната власт – експерти от Министерството на правосъдието и от Министерството на вътрешните работи, представители на петте партньорски НПО: Дром – Видин, асоциация Интегро – Разград, ЛАРГО – Кюстендил, РАКО – Сливен, ЛГБТ Действие – София, журналисти, студенти и университетски преподаватели.
Проектът ЕQUALTOGETHER e своеобразно продължение на проекта NO HATE BG и е съфинансиран от ЕС.
Повече на: https://nohate.bghelsinki.org/