NO HATE – ЗАЕДНО В ЗАЩИТА НА МАЛЦИНСТВАТА И В ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ОТ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
Регионалният форум e проведен в рамките на проекта „NOHATEBG: Заeдно в защита на малцинствата и в противодействие на престъпленията от омраза\”.[1]
Малцинствата в България. Лесни за омраза. Между предразсъдъците и интеграцията
ПРОФ. Д-Р ЛЮБОМИРА ПОПОВА (областен управитела Велико Търново): Темата на днешната регионална кръгла маса е изключително актуална за всички нас. Понякога сме били свидетели на прояви на нетолерантност и омраза, затова нашата обща кауза като представители на институциите, които представляваме, е да се обединим и да намерим верният път, да намерим начин да се противопоставим на предразсъдъците и нетолерантността. И не само да се противопоставим, а да създадем такива условия, в които да можем да работим заедно, да се развиваме заедно, като намалим напрежението и противопоставянето. Това е ключът към успешното развитие на обществото.
ДЕЯН КОЛЕВ (Център за междуетнически диалог и толерантност Амалипе): Темата на настоящата кръгла маса е наистина изключително актуална и тя е актуална от много години. Толерантността и от друга страна наличието на дълбоки стереотипи и предразсъдъци спрямо няколко основни групи в нашето общество ще бъдат дискутирани днес .
Стереотипи и предразсъдъци има и в много други държави е навсякъде по света тези стереотипи и предразсъдъци са голяма пречка за развитието на цялото общество и на държавата.
Доклад на Световната банка сочи, че 23% от младите хора, които се очаква да стъпят на пазара на труда в България, са от ромски произход. Тоест между една трета и една четвърт от младите хора които трябва да започнат работа, са роми. Ако тези млади хора не бъдат образовани и квалифицирани от една страна и от друга страна , ако те не бъдат приети на пазара на труда, цялото общество и държава ни няма да имат устойчиво развитие.
Озаглавих презентацията която ще ви представя, така: „Събитията в Габрово: между „Нощта ражда из мъртва утроба“ и „Какво ще ни дадеш, историйо“
Няколко предварителни думи за профила на ромската общност в Габрово:
- малобройна: и в абсолютни цифри, и като процент Габрово е един от градовете с най-малко роми,
- разнородна: част от ромите са християни, друга част мюсюлмани/ милет. Между отделните групи съществува напрежение и не се възприемат като една общност,
- ниско образована: едва през последните години част от ромите завършват средно образование и има един студент.По-образованите роми се определят като българи и се асимилират,
- не съществува ромска махала или гето: ромите живеят разпръснати сред другите граждани,
- почти никаква безработица: повечето роми работят в общинското предприятие за чистота или са наети от частни предприемачи
- налице е битова престъпност и част от мъжете са с присъди,
- проблем е спазването на обществения ред особено спрямо големия шум и чистотата,
- част от семействата са многодетни, ранните бракове са често срещани,
- част от семействата разчитат на социални помощи,
- част от семействата живеят в общински жилища, без да плащат наем от години, въпреки че реално имат финансова възможност да наемат или дори да закупят собствени жилища.
Няколко инициативи на община Габрово, насърчаващи социалната интеграция, бяха посрещнати с неодобрение,най-меко казано. Решението на община Габрово да закрие сегрегираното основно училище „Занко Дюстабанов“ и да разпръсне децата във всички габровски училища, срещна първоначално сериозна съпротива сред родителите, сред повечето от педагозите и доведе до подписка срещу решението.Впоследствие страстите се успокоиха.
Идеята на община Габрово да построи социални жилища с европейски средства бе посрещната също силно негативно и доведе до силен отпор, като в крайна сметка общината се отказа от този проект. Съществува обществена тревога, граничеща с истерията, че в Габрово ще се заселват хиляди роми от Казанлък – нещо, което не отговаря на истината. Налице са силни стереотипи и предразсъдъци спрямо ромите.
Обществените противопоставяния бяха постепенно преодолявани и до началото на април 2019г. процесът вървеше. Никой не очакваше етническото напрежение през пролетта на 2019г.Как се стигна до него? Какви са поуките? Сега ще чуем отговорите от кметицата на Габрово – г-жа Таня Христова.
ТАНЯ ХРИСТОВА (кмет на община Габрово): Още в началото бих искала да кажа, че моето усещане е, че и двете общности в Габрово – на малцинството и на мнозинството, се чувстват засегнати, обидени и неразбрани.
Не приемам случилото се в Габрово, като черна страница в живота на Габрово. Аз считам, че бе ситуация, която ни даде възможност да погледнем обективно и без заблуди на един сериозен проблем, който съществува в нашето общество и да разберем, че със дистанционни форми на управление, с недобра социална политика, с неправилна политика по отношение на трудова ангажираност и с полудобра образователна политика, устойчива промяна няма да постигнем.
Ако трябва да кажем кой е виновен, аз ще кажа, че няма невинни. Защото, за съжаление ще трябва да признаем, че във взаимоотношенията между двете общности има натрупано напреоение и търпението помежду им, в определени ситуации, помежду им се изчерпва.
Гражданите на Габрово всъщност нямат нищо против ромите в града, но те са повлияни от една политическа интрига ,според която аз трябва да внасям роми, защото: градът намалява, защото има опасност да не остане областен град и защото аз като кмет имам нужда от ромския вот. Анализите показват, че представителите на ромите гласуват за друга политическа сила, но това не е тема на днешния разговор.
Бяхме свидетели на острото противопоставяне в Габрово. По-важното е какво правим сега, след като протестите преминаха. Семействата, макар и притеснени се прибраха в домовете си, върнаха се и децата в детските градини и в училищата, върнаха се хората , които работеха в общинското предприятие за благоустрояване.
Общината винаги е предоставяла пакет от социални възможности, част от които са свързани с предоставяне на общински жилища: къщи или апартаменти. За съжаление обаче анализът който имаме, е че през годините тези семейства са се възползвали от системата и са злоупотребявали с възможностите: не са плащали години наред нито една стотинка за наем, който е 15лв.-20лв. на месец; с години не са плащали вода и задълженията на някои домакинства днес надхвърлят между 1000 и 7000лв..
Да, виновни сме, първо, че сме били безкрайно толерантни и второ, че не сме идентифицирали начина, по който да помогнем на тези хора и оттам по веригата тръгват всички проблеми.
Беше казано, че в Габрово няма гето, но преди 2 години ние съборихме незаконни постройки, които бяха в края на града, на входа като идвате от Търново. Там беше започнало да се обособява мини гето. Там целият квартал отказваше ремонтни дейности, училището в този квартал беше сегрегирано и така беше угодно на всички, на цялата образователна система.
Не се страхуваме да търсим решение на проблемите, така че аз не смятам, че Габрово трябва да бъде асоцииран със лош модел.
Няма да коментирам какъв беше протестът в Габрово и кой беше на протеста, надявам се някой да направи този анализ. Габровци се срамуваха от това което се случваше на улицата, това не е лицето на Габрово. Габрово не руши домове и не прогонва хора.
Габрово е град, който иска хората да бъдат отговорни, да ходят на училище, да ходят на работа. Габрово не е нетолерантен град, но очевидно има граница на търпимост, която беше премината.
Общинската администрация събори къщи, които не са обитавани, които не се запазват по план и ще продължим този процес, Продължаваме да имаме социална политика за всички, които имат нужда от подкрепа за развитие към по-добро.
Аз съм от 8г кмет, преди това съм била заместник кмет. Почти не е имало година, в която да не сме правили стъпки напред в социалната интеграция. Бяхме от първите общини, които се ангажираха с интеграционни проекти, да обхванем всички детски градини, да предложим нови услуги в общността.
Решаването на жилищния проблем на хората, които имат нужда от дом, не се постига. Ние имаме нужда да бъдем подкрепени в усилието ни всички деца да тръгнат на детска градина от 3г. възраст, за да могат да свикнат да общуват, да бъдат подкрепяни. Ние имам нужда от това да ни подкрепят в усилието ни младите ромски жени да не раждат на 13-годишна възраст. Имаме нужда от подкрепа в осигуряването на работа и преквалификация за необразованите. Имаме нужда от подкрепа в намиране на решения за момиче на 15-16 години,което иска да завърши средното си образование, но не може, защото е спирано от училище, за да остане вкъщи и да гледа другите 5 деца в семейството.
Очевидно невинаги се получава така, както хората очакват да се протече живота им – да се живее спокойно и да се живее така, както се предполага,че е нормално и хуманно.Но аз не приемам това, че общината в Габрово е сегрегирала, че ние сме обидили… Всички по някакъв начин – като общество и държава сме допринесли за това, което се случи през април 2019г. в Габрово и пак всички ще трябва да докажем, че всичко което искаме да се случи, може да се случи.Но наистина ще трябва да поемем своите отговорности, за да вървим наистина стъпка по-стъпка напред.
Важен е разговорът за това какво се случи в Габрово, но още по-важен е разговорът за това как такива неща да не се случват. Нужна е разчупване на рамките и в училище и в институции, и във фирми , и в обществото ни.
Говорим, че живеем в мобилен глобален свят, в който всички могат да живеят и да работят там, където искат. Аз мисля, че имаме много потенциал, който трябва да използваме по най-правилен начин. Случилото се в Габрово, трябва да свети като червена лампа , за да не залее цялата ни страна, ако не обърнем внимание на предупреждението.
ИВАН ТОДОРОВ (Център за междуетнически диалог и толерантност Амалипе): Конфликтът в Габрово възникна след един криминален инцидент с участието на роми. Тримата участници които извършиха побой над продавам, са с криминално минало. При всички случаи те нямаха етнически подбуди. Интересното е че протестите започнаха с призиви за законност, като още първата вечер придобиха антиромска насоченост.
Стана дума, че първата вечел бяпа нападнати пет ромски къши, през втората нощ на протестите бяха изгорени до основи две къщи. Първата вечер на 10 април 2019г. ситуацията не беше ураганна, защото полицията успя да овладее ситуацията и охраняваше ромските къщи, разпръснати в целия град. В това отношение имахме много добро взаимоотношение с полицията и общината, защото където казвахме, че се е появила опасност, веднага се изпращаше полицейска кола, за да спира протестиращите.
В интерес на истината нямаше масови побои и погроми над роми от всички протестиращи. Обикновено в края на протестите групи тръгваха във различни посоки. Тоест в никакъв случай не мога да кажа, че всички протестиращи са участвали във престъпни деяния.
След третия ден постепенно протестиращите започнаха да укротяват интонацията на протестите.
Реакцията на политиците като цяло беше неадекватна. Общината реши точно в този момент да реиава проблем от години и пристъпи към разрушаване на общински жилища, които са опасни, както и издаде заповеди за извеждане на ромите от жилищата, в които живееха.
Беше очевиден опитът ситуацията да се използва с оглед на предизборни цели. Бях на протестите и успях да видя представители на различни партии на първите редици на протестиращите. Протестите в Габрово бяха силно политизирани. Ситуацията в Габрово се нормализира след две – три седмици след протестите, то започна с връщане на децата първо в детските градини, а след това и в училищата. Още от първите дни ние имахме много сериозни контакти с регионалното управление на МОН и с директорите. Конфликтът възникна във сряда, а в петък ние вече проведохме среща с РУО и в понеделник всички директори бяха събрани от РУО и се разбраха до края на седмицата да не пишат отсъствия на децата, а ние да се постараем децата да бъдат върнати. При протеста 90 % от ромите се изнесоха от града още на втория ден от протестите.
Полицията си свърши много добре работата. Имаше футболен мач между Локомотив Пловдив и Габрово, агитките са известни в цялата страна. Нажежиха допълнително напрежението.
Семействата, които са останали в Габрово по време на протестите, разказваха как до обяд са стояли в къщите си, но след обяд и вечерта, когато тълпата наближавала домовете им, отивали в гората. Тези, които се криели в гората, разказваха нещо, което аз не мога да приема още: майки са запушвали устата на децата си, за да не ги чуят протестиращите, техни съседи българи са им носили храна в гората, за да не бъдат открити от протестиращи. През тези дни времето бе хладно, дъждовно време. Да водиш децата си в гората по тениски, по чорапи и чехли, представете си дъжд, мрак.Седели са с часове на земята, под дърветата…
Мигрантската ситуация в България. Преодоляването на предразсъдъците и омразата спрямо бежанците в българия. Към по-ефективна защита на правата и достъп до правосъдие за жертви на престъпления от предразсъдъци.
ВАНЯ ПЛАМЕНОВА АНАНИЕВА (Местна комисия за борба с трафик на хора – общ. Велико Търново): Направихме мониторинг на стенограмите на изказвания на народни представители от 43-то Народно събрание, в които се говори по темата за бежанците, преминаващи и пребиваващи на територията на България. Основен говорител по темата е лидерът на ВМРО и настоящ министър на отбраната – Красимир Каракачанов, следван от Велизар Енчев, Янаки Стоилов (БСП), Светослав Белемезов (АБВ), Валери Симеонов (НФСБ), Волен Сидеров (Атака), Цветан Цветанов (ГЕРБ), Михаил Миков (БСП), Лютви Местан (настоящ ДОСТ), Четин Казак (ДПС) и т.н. Логично участие в дискусиите на тема бежанци имат и тогавашните министри на външните работи Даниел Митов и на отбраната – Николай Ненчев, както и министър-председателят Бойко Борисов.
Изказванията на народните представители и на представителите на Министерски съвет в рамките на 43-то Народно събрание съдържат някои основни ключови изрази, които са показателни за езика и нагласите на политиците към мигрантите.
Най-често срещаната дума е „граница“, следвана от израза „бежанска криза“, „заплаха“, „страх“, „мигранти“ и др. Анализът показва, че и от трибуната на Народното събрание звучи език на омразата. Няколко цитата:
„От години говорим, че не става дума за нещастни бежанци, бягащи от военен конфликт, а за голямо нашествие от пришълци към европейския континент и България, която се намира на прага на християнската цивилизация и свят, ще бъде една от най-потърпевшите от тези нашественици.“ ( Красимир Каракачанов – народен представител и лидер на ВМРО)
„Колко от тези към 11 хиляди пришълци, а по наши сведения повече от 20 хиляди пришълци, досега са експулсирани от България?“ ( Магдалена Ташева – народен представител Атака) .
„Не искаме на българска територия да пребивават такива бежанци – пришълци, мигранти, имигранти – както щете ги наречете, прекрасно знаем за какво става въпрос.“ (Десислав Чуколов – народен представител Атака)
Хора, свързани с националистически каузи и идеи са изключително активни при използването на интернет и особено на социалните мрежи, като се възползват много добре от предимствата на новите средства за комуникация. Те използват специализирани сайтове, форуми и блогове, но особено важно място в тяхната комуникация заема Facebook и видео мрежите като Vbox7. Приоритетното ползване на подобен вид канали за комуникация се дължи на редица фактори – възможности за визуална пропаганда, достъп до публика в диапазона между 16 и 30 години, която е доста по-податлива на внушения за агресия и език на омразата.
Език на омразата по отношение на бежанците, преминаващи през територията на страната не се наблюдава и във форумите на едни от най-популярните медии, където в повечето случаи липсва и намеса от модератор и защита срещу подобен език.
Защитата на сигурността е основният аргумент в речта на омраза към бежанците и мигрантите. Те биват представяни като „агресори”, „нашественици”, „напаст”, „терористи” , дори когато отразяваната случка или събитие въобще не предполага каквато и да е липса на сигурност. В повечето случаи в социалните мрежи се отправят послания, които целят да внушат, че населението е застрашено и има нужда от защита.
Омраза в интернет Актове на расизъм и действия от ксенофобски подбуди. Как българското и международното законодателство третира езика на омразата?
ИВАНИНА ЯНКОВА (председател на „Национален младежки форум“ – Велико Търново): Времето, което младите хора днес прекарват онлайн, бавно се изравнява с времето, което прекарват в общуване лице-в-лице.
Речта на омразата е проблем, който може да прерасне в сериозно нарушение на човешките права. Речта на омразата онлайн е не по-малко сериозен проблем, но e по-трудно да се определи и аргументира. За съжаление повечето онлайн потребители я подценяват, а изразяването в онлайн пространството се смята за по-малко влиятелно от това в офлайн средата. Ако не бъде възпрепятствана, речта на омразата онлайн се разпростира и офлайн, създавайки допълнително междуличностно напрежение и различни форми на дискриминация и насилие.
Речта на омразата онлайн е отражение на това, което се случва офлайн, въпреки че извършителите не са непременно част от някаква радикална група.
Словото на омразата онлайн е повече от просто „думи\”. Интернет ни позволява да общуваме бързо и по най-разнообразни начини, включващи социалните медии, онлайн игрите и не на последно място – анонимните форуми. Анонимността от своя страна насърчава хората да не цензурират изказванията си. Онлайн омразата може да бъде изразена чрез видеоклипове и снимки, както и чрез най-разпространената си текстова форма.
Омразата по правило е насочена към конкретни индивиди и групи. Онлайн омразата може да бъде насочена към групи, които вече по някакъв начин са уязвими – бежанците, религиозните малцинства или хората с увреждания например. Напоследък обаче индивидите са главните мишени на атаките на онлайн омразата. Понякога тя се оказва дори пагубна – подобно кибер тормоза, който е довел до самоубийства в редица документирани случаи. Словото на омразата заплашва също така и сигурността и самочувствието на всеки, идентифициращ се с негова жертва.
Интернет пространството е много по-трудно контролируемо. Речта на омразата онлайн се толерира повече от тази офлайн и е подложена на много по-слаб контрол. За „мразещите\” или т. нар. „хейтъри\” е много по-лесно – а и по-малко рисковано – да злоупотребяват онлайн вместо офлайн, защото по този начин могат да се скрият зад маската на анонимността.
Нагласите и социалните напрежения, които подхранват онлайн омразата, са дълбоко заложени в обществото и са принципно същите като тези, които водят до реч на омразата офлайн. Което ще рече, че чрез справяне с омразата онлайн могат да се преодолеят поне част от случаите на омраза офлайн.
Все по-нарастващата онлайн активност е присъща черта на съвременното общество – но не трябва поради новостта си да се разглежда като област, която изключва обичайните норми на човешко поведение. Виртуалното съществуване на хората е силно свързано с „реалното\” им съществуване. Двете области на нашия живот са свързани: виртуалният свят просто вече е станал важна част от „реалния\”. Онлайн омразата често има последствия в ежедневието ни: защото хората, чувствата, опитът и динамиката са едни и същи – онлайн и офлайн.
Насилие по признак пол и сексуална ориентация. Ключови констатации и инициативи за справяне с недокладвани случаи на насилие от омраза. Регистриране на данни за престъпления от омраза
БОЯН НИКОЛАЕВ БАРТОЛОВ (Областна дирекция на МВР – Велико Търново): Нямаме регистрирани случаи на престъпления от омраза досега.
През 2018г. прокурорите в региона са наблюдавали общо 5 621 досъдебни производства, от които образувани през годината – 3123 броя. По досъдебните производства традиционно водещо място и през 2018 г. заемат престъпленията против собствеността – 1082 броя. На второ място са общо опасните престъпления – 1079 броя, а на трето – престъпленията против личността – 355 броя.
Като положителна се запазва тенденцията за съкращаване на сроковете, в които протича съдебното производство, което се дължи на подобреното качество на разследването и на внесените обвинителни актове.
В едномесечен срок, в съдебния район са решени 5 391 броя преписки от общо решени 5 398 броя. Бързите производства са 905 /16,1%/.
В съда са внесени 929 прокурорски акта срещу 993 лица. От тях обвинителните актове са 436 броя, срещу 471 лица. Споразуменията са 353 броя срещу 380 лица. Предложенията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК са 140 броя, срещу 142 лица. По искане на прокурорите спрямо 82 лица е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а на 14 лица е определена „Домашен арест”. Осъдените и санкционирани лица са 1023 , като 999 са с влязъл в сила съдебен акт.
Наблюдава се тенденцията за увеличаване на броя на осъдените и санкционирани лица спрямо предходния отчетен период и увеличаване на броя на решените дела по реда на съкратеното съдебно следствие. През отчетния период прокурорите от ОП-Велико Търново са взели участие в общо 571 административни дела, като приоритет на работата по надзора за законност е проверка дейността на местното самоуправление и администрация, съсредоточена върху подзаконовите нормативни актове на общинските съвети – наредби и правилници. Запазва се тенденцията на непрекъснато увеличаване на входящите преписки с международен елемент, като значително по-големия брой са получени молби за правна помощ.
През отчетния период в съдебния окръг са изготвени и изпратени 33 молби за правна помощ, a са получени 74. Изпълнение са 5 ЕЗА и са издадени 16 ЕЗА, преимуществено по присъди. В прокуратурите в съдебния окръг са постигнати отлични резултати, касаещи срочността за привеждане на влезлите в сила присъди. Окръжна прокуратура Велико Търново няма върнати дела от съда поради допуснати нарушения на процесуалните правила.
Модели на противодействие на престъпления и прояви на антисемитизъм, ксенофобия, расизъм. Нетолерантност по религиозен признак
СЮЛЕЙМАН МАСУРЕВ (районнен мюфтия – Община Велико Търново): В региона религиозните институции са толерантни една към друга. Не е имало конфликти на религиозна основа и не мисля, че ще има. Друг е въпросът, че и тук се политизират нещата.
Има както православни вярващи, така и мюсюлмани и католици. Във Великотърновска и в Габровска област няма напрежение между християни и мюсюлмани, а за това допринасят и детските училища за изучаване на корана, които Мюфтийството провежда през летните ваканции. В момента имаме летни коран курсове. Децата се обучават предимно на религия, как да обичат другия, как да обичат различния. Ще обхванем 300 деца. Ние гледаме да обучаваме населението във връзка с душевността. Ние поемаме отговорност като институция за толерантността между изповеданията.
Модели и степени на намеса на държавата в защита на малцинствата и противодействие на престъпленията от расизъм, ксенофобия и нетолерантност
Работна среща с представители на публичните институции във Велико Търново
9 юли 2019 г.
ДИАНА ПЕТКОВА НИКОЛАЕВА ( регионален представител на Комисияга за защита от дискриминация – гр. Велико Търново): В община Велико Търново обществото е толерантно, институциите – също. Към момента няма подадени сигнали от граждани на община Велико Търново за дискриминационни прояви и престъпления от предразсъдъци.
ВАЛЕРИ АНГЕЛОВ: Решихме да си направим експеримент като посетим различни нощни клубове в града, за да видим верни ли са слуховете, че роми не се допускат в нощните клубове на града. На всички участници в експеримента им личеше, че са роми. В първата дискотека, при направена вече резервация, още на входа ни върнаха, като казаха че няма място вътре, въпреки направената резервация. Направихме същото на всички места, и на всички места оправданието бе: „ Няма места“.
И това е реалност не само във Велико Търново. В град Павликени, например, доскоро не позволяваха на представители от ромския етнос да влизат и да сядат в заведения.
ВАНЯ ПЛАМЕНОВА АНАНИЕВА (Местна комисия за борба с трафик на хора – общ. Велико Търново): Мнозина от нас смятат, че в модерния свят няма място за робство. Отвличането и оковаването на хора и продажбата им в други държави си представяме като истории от миналото, като нещо отдавна забравено и абсолютно немислимо за нашето съвремие.
Много от нас не знаят, че към настоящия момент, в ХХI век, близо 30 милиона души живеят в робство, по известно като трафик на хора. Трафикът на хора е сериозно престъпление срещу личността, човешките права, достойнството и самочувствието, нарушение на общочовешките етични норми и морални ценности. Това е престъплението, което в най-голяма степен нарушава всички права на човека, унитжава го, потъпква достойнството му и отнема свободата му.
Веднъж станали жертва на трафик, хората са експлоатирани по най-жесток начин. Обикновено момичетата и жените са принуждавани да проституират, за трудова експлоатация се „търсят“ мъже, най-вече в земеделието и строителството, но обратния вариант също е възможен. Освен за сексуална и трудова експлоатация, трафик на хора съществува и с цел продажба на бебета, органи или с цел просия и джебчийство.
България е в световния Топ 10 по \”износ\” на хора – над 10 000 момичета на година. Една трета от сексуално експлоатираните жени в Европа са българки.
Всичко това и още много други факти по отношение на нашата страна налагат създаването на Национална комисия за борба с трафика на хора и на Местни комисии в някои от градовете.
Местната комисия за борба с трафика на хора е създадена в началото на 2013 г. със заповед на кмета на община Велико Търново, по решение на Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерски съвет. Тя е девета поред МКБТХ, като такива има още в градовете Благоевград, Бургас, Варна, Монтана, Пазарджик, Пловдив, Русе и Сливен.
От създаването си МКБТХ – В. Търново приоритетно залага на превантивната дейност – обучения, тренинги, информационна кампании, насочени най-вече към рискови групи – ученици и подрастващи, ромска общност, безработни и пр. Освен това МКБТХ:Организира и координира взаимодействието между отделните ведомства и организации в региона по прилагането на законаОсъществява изпълнението на националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите му на територията на регионаПрави проучване, анализ и статистическа отчетност на данните във връзка с трафика на хораОрганизира провеждането на информационни, разяснителни и образователни кампанииСвиква редовни заседания на Комисията най малко два пъти годишно и др.
България се нарежда на челните места в Европа по износ на момичета с цел сексуална експлоатация. През последните години, за да бъде изведено едно момиче от страната, изключително често се използва методът “Lover boy”. „В тези случаи обикновено трафикантът успява да създаде емоционална връзка с бъдещата си жертва, като я ухажва, купува ѝ скъпи подаръци, кара я да се чувства специална. Когато изгради пълно доверие у нея, и предлага да заминат в чужбина, за да работят заедно. В момента, в който влюбената жена се съгласи, без да знае тя вече е попаднала в капана на сексуалната експлоатация.
Изготвил:
Атанас Атанасов
[1] Проектът е съфинансиран по програма „Права, равенство и гражданство“ на Европейския съюз (2014-2020). Изпълнява се от консорциум с водеща организация Български хелзинкски комитет (БХК) и партньори: Център за междуетнически диалог и толерантност – Амалипе и Сivil Rights Defenders (CRD) – Швеция, от 1 ноември 2018г. да 29 февруари 2020г.