ИВАН ТОДОРОВ (Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“): Ще направя кратък  преглед на действащата нормативна уредба – вътрешна и международна, която гарантира интеграция и защита на правата на потърсилите убежище в България.За реалната интеграция на бежанците в социалния, културния и граждански живот на обществото, е необходимо да бъдат предприети следните мерки:

• изпълнение на съвместни програми, проекти и споразумения с образователни институции – университети, училища, институти, школи и пр. за организиране на съвместни дейности между български граждани и бежанци по въпросите на интеграцията, антидискриминацията и равнопоставеността,
• изпълнение на програми, проекти и споразумения с български и чуждестранни медии за популяризиране образа на чужденците в България и повишаване информираността в двете посоки – бежанец-българин и българин-бежанец, изпълнение на програми, проекти и споразумения с българския бизнес за скъсяване на разстоянието и достъпа до пазара на труда в България за чужденците,
• задълбочаване на съвместните дейности и работния диалог със структурите на местното самоуправление,

Тук е включена и интеграцията на уязвими лица със специфични нужди (бременни, самотни майки, лица с увреждания, изтезавани лица или такива с тежки форми на физическо, психическо или сексуално и свързано с пола насилие). Според дефиницията уязвими са всички онези лица, които търпят ограничения по отношение на участието си в социалния живот и ползването на социални права, не успяват да получат достъп или да ползват възможностите, които предлагат обществото и икономиката, имат ограничен достъп до качествено образование и здравни услуги, ниво на професионална квалификация и умения, които възпрепятстват участието им на пазара на труда, като в резултат на горепосочените фактори попадат в ситуация на риск от социално изключване. За преодоляване на трудностите в интеграцията на тази специфична група в Наредбата за интеграция на бежанците от 2017г. се предвижда:осигуряване изучаване на български език и професия чрез гъвкави форми на обучение, предоставяне на психологическа помощ, която да бъде навременна и да отчита особеното положение на тези категории лица, осигуряване на достъп до рехабилитационни и подкрепящи услуги в общността на включените в целевата група лица, съобразно техните потребности и индивидуални особености.

Закрилата и интеграция на непридружени малолетни и непълнолетни лица означава гарантирането на правата на тази особено уязвима група деца.  В настоящия момент тази закрила е първостепенна грижа и отговорност на държавата с приоритет осигуряване на правото им на живот, оцеляване и развитие, превенция и недопускане на дискриминация, предпазване от всякакъв вид насилие. За целта е наложително създаване на интегрирана база данни за непридружени деца, търсещи или получили международна закрила на територията на Р България.

Изхождайки от разпоредбите на чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето „Държавите – страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват правата на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите възгледи, националния, етническия или социалния произход и др.”.

Непридружените деца са деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето (ЗЗД), а именно – намират се в държава, различна от държавата им на произход, не са придружени от родители или други близки и роднини, не знаят езика на държавата, в която пристигат, попадат в чужда обстановка и обкръжение, отпаднали са от образователната система.

Съгласно действащото законодателство в т.ч. разпоредбите на ЗЗД и Правилника за неговото прилагане, при необходимост се прилагат адекватни мерки за закрила на всяко дете в риск, за осигуряване на неговата безопасност, намиращо се на територията на страната. В ЗУБ и ЗЧРБ, териториалните поделения на АСП – дирекции „Социално подпомагане” (ДСП) имат конкретно разписани ангажименти и отговорности спрямо деца в риск, в т.ч. към непридружените деца чужди граждани, вкл. децата-бежанци. ДСП, в чиито териториален обхват попада Гранично-контролно пропускателен пункт (ГКПП) или подразделение на ДАБ – РПЦ, Транзитен или Интеграционен център осъществяват активна работа с деца от разглежданата целева група и координация с представители на останалите ангажираните институции. Социалните работници от отдели „Закрила на детето” към ДСП вземат активно участие:при провеждане на интервюта с малолетни и непълнолетни деца, търсещи закрила;оказват съдействие и сътрудничат на детето при издаване на документи за самоличност и др.; спрямо непридружените деца чужди граждани, в т.ч. деца-бежанци, се предприемат мерки за закрила, чрез настаняване в: семейства на роднини и близки; приемни семейства; социални услуги от резидентен тип; специализирани институции за деца; други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни, в зависимост от спецификата на конкретния случай. Настаняването се извършва по реда на ЗЗД от ДСП по настоящ адрес (настоящо местонахождение) на детето.

Идентифицираните  проблеми в работата с деца – чужди граждани се пораждат, предвид специфичните особености на тази категория лица – липса на възможности за осъществяване на комуникация – езикова бариера, неустановен статут, осигуряване на медицинска помощ и обслужване, жилищно настаняване, образование и обучение по български език, трудова заетост, осигуряване на храна, социално подпомагане, правна помощ и др. Работата с деца – бежанци се основава на комплексен и мултидисциплинарен подход, с участието на всички ангажирани институции на национално и местно ниво. Приоритет в работата за защита правата и интересите на детето трябва да е освен задоволяването на базовите потребности, здравеопазване, образование, осигуряване на сигурни и безопасни условия, така също и събиране на детето със семейството, запазване идентичността му. Притеснение поражда и обстоятелството, че специализираните институции за деца (ДДЛРГ) и функциониращите социални услуги (Център за настаняване от семеен тип, Кризисен център и др.), в които могат да бъдат настанявани непридружените деца-чужди граждани, не разполагат с необходимия ресурс, свързан със задоволяване на всички специфични потребности на разглежданата целева група деца и да осигурят тяхната сигурност и безопасност.Социалната политика за закрила на децата в страната е фокусирана за осъществяване на процеса по деинституционализация, което е свързано с намаляване капацитета на специализираните институции или тяхното закриване. При кризисно увеличаване броя на непридружените деца-чужди граждани, търсещи и/или получили закрила в страната АСП, чрез ДСП по места, трудно би изпълнила ангажиментите, свързани с настаняването на децата от тази целева група в специализирани институции или резидентни услуги. При увеличаване броя на непридружените деца-бежанци служителите в ОЗД  имат допълнителни ангажименти свързани с оценка на потребностите и риска за децата, което допълнително  увеличава тяхната натовареност.

От първостепенно значение е интеграцията на децата бежанци да се осъществява чрез предоставянето на консултации по правата на децата, получили закрила; работа по социалното им включване в българската среда, организиране на различни занимания и интеркултурни дейности. Необходими са мерки, за да се осигури представителството на непълнолетните и малолетните от законен попечител , при необходимост, от организация, отговаряща за грижите и за благосъстоянието на непълнолетни лица, или от всякаква друга подходяща форма на представителство, произтичаща от законодателството или от съдебно решение.