No Hate
  • За проекта
    • Идея
    • Цели
    • Партньори
  • Мултимедия
    • Истории
    • Фотогалерия
    • Инфографики
  • Събития и кампании
    • Градски арт интервенции
    • Форуми
      • Стенограми
    • Кампании
    • Други
    • Медийно отразяване
  • Библиотека
    • Накратко за проблема
    • Български опит
    • Шведски опит
    • Още ресурси
  • Новини
  • Контакти
05.10.2013

Българският психотрилър

Начало » Мултимедия » Истории » Българският психотрилър
Увод
Фотогалерия
FREEZING POINT
Виж още

Да си психично болен не е лесно, особено в България. В България хората с психични заболявания са принудени да се лекуват в клиники, тънещи в мизерия.

Болницата в Курило годишно приема над 1300 пациенти. Всеки пети е от категорията на “социално слабите самотници”.

Емил Траев е един от тях. За последните 17 години той е бил около 60 пъти в психиатрична болница. Емил получава 110 лв пенсия. Заради немотията и просията изгубил всичките си приятели. Родителите му са починали. Останал сам. Сега само поезията успокоява

душата му, която боледува

Нуждите на Емил, както се изразява самият той, са сведени до няколко кафета, 1-2 пакета цигари и 1-2 бири. Обича да е навън, сред

нормалните хора

когато болестта му не е обострена. За Емил обаче животът отвъд оградата е по-труден. За него изолацията в психиатричната клиника е продължила твърде дълго. Затова и зад оградата му е по-лесно. Нищо че усещането там е сякаш си на дъното. Продукция на БХК

Продукция на БХК

Автор на снимките: Андрей Гетов

guilt-13
guilt-12
guilt-11
guilt-10
guilt-9
guilt-8
guilt-7
guilt-6
guilt-5
guilt-4
guilt-3
guilt-2
guilt-1
screenshot-video-guilty-5
screenshot-video-guilty-4
screenshot-video-guilty-2

AХ, ТЕЗИ “ЛУДИ”… 

Двама психиатри и един сексолог за стигмата ” лудост” .

Разговор на Антоанета Ненкова с Румен Бостанджиев – сексолог, преподавател в Бургаския свободен университет; Цветеслава Гълъбова – психиатър, директор на Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски” – гр. Нови Искър; Владимир Сотиров – психиатър, управител на Амбулатория за психично здраве „Адаптация”

НА РЪБА

Владимир Сотиров: …Сещам се за разказ на пациент, който посрещна новата 2012 г. в Държавната психиатрична болница в Карлуково. Когато се видяхме, беше наскоро изписан от там след 3-месечно лечение. Чудеше се как е оцелял – лежали са в стаи без стъкла на прозорците, с поставен шперплат на това място, лежали на пропитите с урина дюшеци. Няколко души починали от пневмония, лежейки голи, вързани и подгизнали в собствената си урина. Единственото топло помещение в отделението била сестринската стая. Апропо, това е много типично за институцията. Институцията се грижи първо за оцеляването и евентуално за комфорта на персонала, но не  и на пациентите. Психиатричната грижа  не съществува, за да произвежда здраве, а за да поддържа собственото си съществуване и да обслужва служителите си. За това на институцията не й трябват здрави пациенти. Трябват й болни пациенти. „В коридора имаше само една печка-духалка, около която се събирахме” – каза човекът.

ДНЕС В БЪЛГАРИЯ ХОРАТА С БОЛНА ПСИХИКА „ВСЯВАТ УЖАС И СТРАХ“ У “НОРМАЛНИТЕ”.

Цветеслава Гълъбова:

Пускат лудите на улицата

имаше такова заглавие във вестник при един от поредните опити да започне психиатричната реформа в България и да се завърнат различните в общността. В структурата на психичноздравната стационарна помощ са включени 12 психиатрични болници, 12 диспансера, 22-23 отделения към профилни болници и 4-5 клиники към университетските болници. Една от държавните психиатрични болници е нашата болница със 150 легла. Психиатричните болници са създавани на исторически принцип. Те са на възраст между 70 и повече от 100 години. Болницата в Карлуково миналата година честваше 110-годишнина. Те са създадени във времето, когато концепцията за лечение на тези болни е те да бъдат изолирани. Затова са разположени или в периферия на населените места (Нови Искър), или извън тях (Карлуково). Единствената психиатрия, която изглежда както трябва – като лечебно заведение, е пазарджишката. Тази болница обаче е нова – на 7-8 години. Другите 12 болници са ужасяващи – или като разположение, или като материален бит, или и двете. Всичките страдат от кадрови дефицити.

ЩЕ ДОЖИВЕЕМ ЛИ ВРЕМЕТО, КОГАТО ИЗРАЗЪТ „АЗ СЪМ ПСИХО” НЯМА ДА БЪДЕ ПРИСЪДА?

Румен Бостанджиев: У нас съществува едно неизяснено понятие – „социално слаб”. Много често психично болните са социално слаби, но не е ясно как могат да станат „социално силни”.Психичното здраве не се кове в психиатричната клиника. То се поддържа и развива в общностите на базата на подпомагане на специфичната култура.Неизползван ресурс е хората да се възпитават от най-ранна възраст така, че да развиват своята социална и емоционална компетентност, да могат да използват преживяванията си като навигационна система в ориентацията си какво става с тях и при отношенията с другите хора, да могат да имат контрол върху личния си живот, да могат да вземат адекватни и отговорни решения. Например в САЩ от 10 години има голяма общност, която се занимава с това. Програмите са внедрени в държавното образование и това дава резултати…

FREEZING POINT…

Институциите и “куклите на вериги” в тях не са български феномен. Но през 50те и 60те години светът се променя –  започва психиатричната реформа. А у нас тя е все така в точката на замръзване…

Свързано с темата

Доклад на ЕВРОПЕЙСКАТА ПСИХИАТРИЧНА АСОЦИАЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ, 2018

Свали (EN) (PDF, 1.8MB)

Презентация на националния консултант по психиатрия акад.проф. д-р Дроздстой Стоянов

Свали (PDF, 2MB)

 

Протестиращият Таксим / Taksim Square Граница на неспокойствието

Подкрепи каузата

Избери сума

5 лв
10 лв
25 лв
50 лв
100 лв

Ако имаш дебитна или кредитна карта, издадена от българска или чужда банка, може да ни преведеш средства посредством системата на ePay. Просто въведи желаната от теб сума.

No Hate
NO HATE BG
  • Идея
  • Цели
  • Партньори
Мултимедия
  • Истории
  • Фотогалерия
  • Инфографики
Новини
  • Новини
  • Събития и кампании
Библиотека
  • Български опит
  • Шведски опит
  • Още ресурси
Контакти
  • bhc@bghelsinki.org
  • +359 2 943 4876
  • +359 2 944 0670
  • +359 2 483 6298

Настоящият сайт  е създаден в рамките на проекта „NO HATE BG:Заeдно в защита на малцинствата и противодействие на престъпленията от омраза“. Проектът е съфинансиран по програма „Права, равенство и гражданство“ на Европейския съюз (2014 – 2020 ) и се изпълнява от консорциум с водеща организация Български хелзинкски комитет и партньори: Център за междуетнически диалог и толерантност – Амалипе и Сivil Rights Defenders – Швеция. Отговорността за съдържанието  e изцяло на авторите му и по никакъв начин не може да се счита, че отразява позицията на Европейската комисия.

This website is a part of “No HATE BG: For a consolidated response toward minority protection and hate crimes’ prevention in Bulgaria”, a project co-funded by the Rights, Equality and Citizenship Programme of the EU (2014-2020) and realized by a consortium coordinated by the Bulgarian Helsinki Committee  in partnership with the Center for Interethnic Dialogue and Tolerance “Amalipe” and the Civil Rights Defenders – Sweden. The European Commission’s support for the production of  this publication does not constitute an endorsement of the contents, which reflect the views only of the authors, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained therein.

© NO HATE BG 2019
Webdesign by XYZ Team